автор: Markoni55

На Чичо с обич

Приготвих си чадър
за твоите "дъждовни многоточия"
цветя за "шута"
и въже за лодките,
но се проточиха-
какво безочие!!!!
"две лъжи"
"нетърсещо любов море",
а нотките,
че се събуждаш трезв
направо ме разбиха
и втурнах се стремглаво по траверсите,
да гоня някакъв "уплашен влак"
или към себе си "избягал",
ала се разминал
чета и препрочитам пак
с усещането, че боли ме
от всеки звук на недокоснато пиано,
"неупражнявано във есенни молитви"
определено ни е още рано
"остаряващо "да чакаме
и непривикнали
с досадата,
да кътаме изкусно
"измамните предателства"
във "склад за стари чувства".
Подсещам те за своето приятелство
за многото възторзи, обич, смях
и многото среднощни озарения
пресипнало и подбалконно пяхме
надвиквайки сънливите сирени.
Подсещам те - дори и да не ни е доколене
морето пак ще приюти
изпепелените вълнения
обичам те -
а ти?

Маркони