След теб остана аромата
на разцъфнала липа в тиха нощ
и немога по улиците да вървя
без твоя образ да е с мен
И каза ми ти на мен
прости, но трябва да продължа
а всъщност останала си тук
вътре някъде в моето сърце
Сега и на брега влажен
докосвам с поглед тихите вълни
и очаквам от там
от пяната да се появиш
Докога все така ще ми се случва
любовта като дракон да ме връхлита
изгаряйки ме сякаш стръкче слама съм
и на пепел чувствата ми да превръща
Само вятъра на мъката любовна
винаги край мен ще се върти
той ли ще ми бъде спътник цял живот
или нявга и той ще утихне в забрава