автор: CPAMOTA

Деградирал спомен отлита
в прах след стъпки там таи
и образ обичан напреки лежи
а чувства сладък мирис остават

Даже смолост не ми остана
в бездната тъмната забрава
черна като мрачни мисли
да слезна, там да издъхна

Там ли си сега, там ли
сляп съм да те видя
а очите ми зелени, твои бяха
сега черни дупки, кладенци

Мразя се, мразя се, мразя
нямам свое аз, само чувства
а те улица безконечна са
до смърта не водят дори