автор: CPAMOTA

До прозореца стоя поглед вперил навън
дъждът със сила облива всичко що е там
и някак тихо и самотно около мен е
но все пак спокойствие цари в душата ми
може би е заради пустота вън
там няма никой, покрил се е всеки нейде
няма го шумът на забързаните стъпки
на хората превърнали се във вълци-людоеди.
Нима дъждът приятел мой станал е
нима само той притежава тази сила
да разгони ламтящите за пари и мръсотии.
А дали ако продължи пoчити безкрайно
би измил греховете ни от всички нас.
Ако така е, нека си вали
и аз все на прозореца ще си стоя
така спокоен, загледан в капките навън
заслушан в ритъма породен от тях
очакващ пръстите ти усните ми да погалят.
Чакам те с поглед фиксиран там навън...