автор: CPAMOTA

На масата седнах нявга
бялата протегнала ръка към мен
"Време е, ела..."
покана, заповед, или какво

"НЕ" казах и аз
"Цвете имам аз в своето сърце
очи влюбени невидяли са го
защо ще ме викаш, недей"

Погледна ме, мълча... дълго
прибра своята ръка
"Остани, щом желаеш силно,
не желаеш ли... ще се върна"

И си си тръгна

И какво
нямам право да се влюбя ли
Та ти приятелка ми стана, бяла
нямам страх от теб... само съм усмихнат