автор: Amphibia

Изгасват лампите. Сценарият е ясен.
След надписите слагам на екрана
остатъка от дните си. Прекрасно!
На куп не съм ги виждала събрани.

Безмълвно всичките ги преминавам.
Ако подвикна - ще ме забележат
и ще се сетят, че съм задлъжняла
с усмивки, обещания, копнежи.

А как да плащам толкова години?
Джобове - празни. И душата - бездна.
Каквото хвърлиш в нея - ще загине.
На дъното въргалят се надежди.

Дори и мои, няма да ги припозная.
Те нека да издъхват по сирашки.
Смъдят очите ми от дим цигарен,
издишам себе си... Каква глупачка!

Пак щях да се разплача предфинално.
Добрият сценарист измисля хепиенда,
преди да ескалира отчаянието,
преди да свърши кинолентата.

Такъв ми е животът. Кратка драма.
Без епилог.
Прожекция вечерна.
Салонът - празен.
В тъмното присядам.
Ще го изгледам предпремиерно.