автор: Lisica

Омерзено съмнало. И кални локви,
костеливи и злокобни акушерки,
удушили вторника при раждане...
Ауспуси, шасита, колела и гуми,
драскат ядно, стръвно стържат
несресаните колебливи улици
с листа самоубийци под колите...
Маслено петнист - асфалтът,
необръснати ръждиви кестени...
Вкус и дъх на евтини кафета
съскащо, с апломб, пробиват утрото,
разкрачено над трафика и хората...
Вятър разпродава театри, опери,
спектакли от поройно бедствие,
принтирани по сънени плакати,
набъбнали от силиконови девици...
Светофар, изпаднал в плитка кома,
по морза препредава в жълто
изтъркани житейски истини...
Блъсканица и тълпа в тролея-
пастет от живи хора във консерва...
Жени в кафяво, сиво, черно,
с бръчки като бримки на чорапи,
като жертви на вампир-художник,
от вените изсмукал цветовете,
под капки тъжен, злобен дъжд,
саван от есенната панихида
на светлината, радостта и на небето...