автор: aurora

Небето е тъмно и навънка вали...
И буря жестока синевата раздира...
Дали не са това моите сълзи -
сълзи, които друг не разбира?

Не, аз не плача... Наистина не...
Сълзите просто извират самички...
Препускат мисли като черни коне,
и тихо превръщат се в падащи птички.

В прозореца оглеждам своето лице.
Защо очите си да различа не мога?
Бързо избърсвам сълзите с ръце,
но остават следите от техния огън.

А дъждът все замъглява стъклата...
Дали плача или ослепях изведнъж?
Вече нищо не виждам... само мъглата,
която винаги идва след силния дъжд.