Аз съм тук - във този свят далечен,
и ти си тъй далеч от мен сега,
с див копнеж в сърцето си стаен
и с този стих те викам аз - ела!
Ако ли пък не - при теб ще дойда аз,
със устни - устните ти ще изпия
и двамата - изпаднали в захлас
- в едно легло - със себе си ще те завия!
И вихрен танц ще заиграем
през нощта - едно Виенско колело,
като боен бумеранг ще бъдем,
- аз и Мойто Ани - в нашето легло!
Ще бъдем ти и аз, а вънка ще вали,
и наш ще бъде този свят,
и нашите флуиди - спомняш си, нали?
със розов дъх и розов аромат!
Но ето - свършвам туй писмо проклето,
то събира ни сега, но и ни разделя!
телата ни едно от друго са далеко,
а душите ни - те отдавна са се слели!