автор: nina_nina

Едва ли вече мога сама да прекрача
подпухналия ръб на съзнанието,
смачкан и мек,
откъснати краища на палачинка

тук имам само опакована болка
и изсушен на слънце копнеж,
затворени в кукленска къщичка,
на гардероба кожа от мъртва усойница

от тебе кръв ми трябва
и ликвор
и всички други сокове и аромати,
топъл памуков облак,
влажно виолетово време
и луна
пълна със семе,

за да измета цялото безредие
и да скоча след себе си