автор: aurora

Заедно мечтахме, в нощите се любихме,
заедно опитвахме се да летим...
Изградихме светове, а после ги погубихме...
Сега се чудиме дали да си простим.

В мрака звезден прах събирахме
и с него украсявахме дърветата.
Цялата любов в едни очи побирахме -
сега и двамата се чувстваме проклети.

Заедно не можем вече да летим...
В мъгли изчезнаха онези светове…
Но нека заедно поне се приземим -
така и болката ще разделим на две.