автор: venipec

Назови ме така,
както никой не ме е наричал.
Сътвори ме от цвят,
от наказано с думи "обичам"...

Намери ме насън,
догони ме по тихите стъпки.
Нарисувай ме с пролетен звън,
на лалета в камбанките, цъфнал.

Запомни ме така,
както никой не ме е познавал -
като стих, като порив и блян...
И завинаги ще остана!

Венцислава Симеонова