 |    Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)  Пет пъти хамелеонът в мен пребледня,
пет пъти заривах душата си в лед,
пет пъти обърнах се с гръб към деня,
пет пъти - кой от кой по-зъл и проклет.
Пет пъти поемах в различни посоки,
пет пъти се губех плачещ из тъмното,
пет пъти целувах хиени жестоко,
пет пъти се хвърлях лудо от стръмното.
Пет пъти петлите в унес се мръщеха,
пет пъти, пет зими с крясък прогонвах,
пет пъти, а те пак и пак се завръщаха,
пет пъти като бряг песъчлив се подронвах.
Пет пъти кълнях се, че искам и мога,
пет пъти се давих в мъртви вълнения,
пет пъти се вдигах в сърдечна тревога,
пет пъти изгарях всички съмнения.
Пет пъти задъхан започвах го Края,
пет пъти валях и то кръвожадно,
пет пъти мълчах и до синьо си траех,
но днеска умрях - действително, гадно.
Причина?
Ухапан от звяра любов. Безпощадно.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!) " | Вход | 13 коментара (36 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от libra на 29.09.2017 @ 00:21:12
(Профил | Изпрати бележка) | когато ерос срещне психея :) се преплитат петици и стават на шестици :) а някои от по извисените и просветлените направо стават на осмици :)) ех, как съм го пропуснала това хубаво стихотворение..
поздрав на ухапания, ние ваксинираните стискаме палци да оцелееш :)
:) |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.10.2017 @ 14:04:14
(Профил | Изпрати бележка) | Петици, шестици, осмици и прочие цифри и преплитания, но всъщност накрая всички сме нули. Две нули...
Оцелях. И вече съм имунизиран, ваксиниран и твърд за всякакви подобни попълзновения :)) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от kameja на 30.08.2017 @ 13:06:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Финалът ти е трепач! Цялото става за текст на някое рок парче или метъл, кво ли разбирам от стилове. |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.08.2017 @ 14:08:58
(Профил | Изпрати бележка) | Их! Ей това си е комплимент, че дрънка :)))
От известно време си качвам нещата, които съм написал (сметнах, че ако ги нарека творби - ще е малко пресилено ;) ) в един друг сайт и е интересно как мненията на хората не съвпадат въобще. Тези ми драсканици, които са най-харесвани тук, не се радват на такова внимание там и обратното - неща, които тук са минали мълчешката :), там се превъзнасят :)) Единствено това стихо е посрещнато с по еднакво положителен начин и на двете места. това пък ми е странно на мен, защото то не е в челото на моите любими :)) Но кво ли пък разбирам и аз :)))
Радвам се, че ме забеляза, Седефена :)) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от zinka на 29.08.2017 @ 19:55:41
(Профил | Изпрати бележка) | Болката от такова ухапване е от помрачително сладка до отчайващо болезнена.
Но със сигурност се получава траен имунитет.
При някои случаи за цял живот. То е в зависимост от броя на целунатите хиени и жестокостта на преживените зими...
При мен беше Седем пъти... :) |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.08.2017 @ 21:32:39
(Профил | Изпрати бележка) | Целунатите хиени се хилят хилаво, докато аз се опитвам да се надигна отново на хлабавите си, хладни колене... Но е хубаво, че зимите съм ги преживял...
Някъде в коментарите обяснявах смешната история около написването на това стихо и бройката пъти, през които преминаваме всички :)
Благодаря ти за отделеното внимание, zinka :))
Помрачително е очарователна дума :) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от ma_gi на 25.08.2017 @ 16:33:24
(Профил | Изпрати бележка) | Пет
пъти
преобърна
проклятия
полудели
с онова "Червено. До огън"
Пет
пъти
поисках
петли
пропели -
да се съмна. И ти да можеш
..... |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.08.2017 @ 19:49:11
(Профил | Изпрати бележка) | ...
да се гръмна? :))) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от ma_gi на 25.08.2017 @ 21:01:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Защо? |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.08.2017 @ 21:42:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Хахаха. Щото се римува със съмна :)
А сега ми се дояде шоколад. Прииска ми тежко и настоятелно... |
]
RE: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Пс
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 23.08.2017 @ 00:14:39
(Профил | Изпрати бележка) | Добрата новина е, че вече не си на хладно :)))))))))
Утре ще чета с мисъл. Сега се закачам и бягам да лягам :)))))) |
RE: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Пс
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.08.2017 @ 11:51:26
(Профил | Изпрати бележка) | Хрумвало ми е, че предпочитам кремирането вместо заравянето. Тогава със сигурност няма да съм на хладно. Ще съм крем. Крем карамел. Значи трябва да ме кремират и карамелизират...
И моите мисли-мустанги препуснаха из странни прерии... :))))
Къде се губиш, Чайка-Майка? |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от mariposasenelalma на 19.08.2017 @ 19:42:55
(Профил | Изпрати бележка) | Прочетох с интерес всички коментари и отговори. Хм... разбунил си духовете.
А ако няма любов защо толкова боли?
Нереалиите ли раждат стихове?
Мислех, че вече ти минало, но оставения ръб от синьото пулсира...
Сетих се за една песен на Кансерберо - „Каня те на танц, госпожо Самота“...
Ето...и аз се хванах на въдицата ти.. разприказвах се.
Но стихът е прекрасен, а ти не си гении! :)
Щях да ти кажа аз как го преживях, но нямам време.
Поздрави! |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 20:04:12
(Профил | Изпрати бележка) | Ами, може би боли, защото в собствената си празнота, хората сме измислили тази пуста химера - любовта и векове се самоубеждаваме, че я има, и я търсим, и я търсим... И ни боли от несбъдването на собствените ни фантазии. Кой може да се похвали, че е уловил многоцветната ѝ опашка, кой е зървал отблясък от усмивката ѝ? Няма любов, има една помитаща, огнена страст, но тя угасва бързо и са късметлии тези, при които останат ситни, тлеещи въгленчета. Това може би е любовта - истинската, а не онази, от нереалиите... Малък черен въглен, а не лъщящ диамант...
А ръбът, пулсиращия до синьо ръб остава. като поредно разочарование, като предупреждение да оставим мечтите извън обхвата ни и да не ги гоним пак... Като пеперуди, като пеперуди в душата...
Не съм гений, хахаха... Дори не ми е хрумвало подобно нещо :)
Поздрави и на теб, рядко долитаща... |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от shrike на 19.08.2017 @ 11:59:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво! Хиените добре. И подронването. Но синьото трябваше да е бледо. |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 12:27:25
(Профил | Изпрати бележка) | Хиените хищно се хилят, а аз съм изтичащ в нищото пясък от счупен часовник... Синьото ще избледнее някога, след време. Синьото в сърцата ни обаче прави ръб и ни боли при всяко вдишване без правилния човек...
|
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.08.2017 @ 11:30:09
(Профил | Изпрати бележка) | ... Сто лета преброих, премълчани в напразно очакване,
сто реки се изтекоха тъжно от извора бял,
сто по сто песъчинките пак се слепиха на камъни...
После времето спря. После нямах какво да броя.
:)
(Ох, има го и другия звяр - нелюбов. Да се чудиш кой е по-зъбат... Психея при всички положения е добър съюзник :) |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 12:23:58
(Профил | Изпрати бележка) | Не се шегуваш, а? Директно 100, а аз се мотам с разни петици :)) Ами не знам, доколко Психея е съюзник, но напоследък ги сънувам разни такива, само дето не ги помня. Но пък остават разни откъслечни мъгливи фрази, като тази в скобите от заглавието. Замислих се, че и при Психея има нощ, восък, проклятие - един вид се явява като продължение на предното ми стихо, за восъчните деца... Нелюбовта, колкото и наострена да е понякога, може да си я опитомиш и да си я коткаш :), докато любовта винаги си остава дива и непредсказуема...
Eлси, моля те, направи цяло произведение от този си коментар... Толкова е твой в гениалността си :)) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.08.2017 @ 13:30:19
(Профил | Изпрати бележка) | зверовете са психични архетипи, а Психе е ключът към тяхното укротяване... едно от малкото неща, в които още вярвам ...
(стихът не е от сега, най-мързеливо :) го използвах оттук: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=95720 |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 16:31:26
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам доколко Психе може да укротява разни типове зверове :), но не знам и защо го сънувах това, не намерих връзка с нещо около мен... Обаче пък ме прати при един от най-натискащите психиката романи на чичо Крал - Дума Ки... Е, там беше Персе (per se?!), aма...
Ах, тиииии. Странното е, че си мислех, че знам всичко твое... |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 12:18:01
(Профил | Изпрати бележка) | Звяр, адска хрътка, ледена висулка впита в сърцата ни...
Закъде ли? Ако откриеш тази тайна посока, свирни ми и ще хукна натам :) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от mariq-desislava на 17.08.2017 @ 15:04:36
(Профил | Изпрати бележка) | От любов не се умира, дори и безпощадно, и с преплетени пестници, пак ще теглиш каиша. До изнемога.:)
|
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2017 @ 15:22:54
(Профил | Изпрати бележка) | Мила ми, Десссс... Хахаха, нямаше как да не те милосам и теб. Сега видях, че съм използвал "мила" във всичките си отговори към коментиралите ме тук :))) Та, мила ми Дессс, любов не съществува. а ние гоним една мъглява сянка в облачните си животи...
ПЕСТници от pest - чума ли идва? Щото как звучи само: Чумни във време за любов...
|
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от mariq-desislava на 22.08.2017 @ 14:25:45
(Профил | Изпрати бележка) | Пестниците са си обикновени юмруци и малко трудно могат да се преплетат, но щом казваш, че няма любов нека да ти подаря нещо, което ме хаква в слънчевия сплит:
"На гроба ми не слагайте вода!
На онзи свят не искам да се мия.
И ако възкръсна нявга от пръстта,
ще бъде само, за да се напия!" |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.08.2017 @ 18:12:52
(Профил | Изпрати бележка) | Понеже ще умра преди теб, задачата какво ще оставяш на гроба ми, остава твоя :Р
Но май по-добрият вариант е да ме кремирате и в пепелта ми да засадите момини сълзи :)) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от rady на 17.08.2017 @ 14:42:32
(Профил | Изпрати бележка) | Шест пъти хамелеонът в него почервеня,
шест пъти му слагаха лед на челото,
шест петли бодро прогонваха нощта,
шест дявола си отидоха с нея...
Защо точно пет, скъпо другарче? Защо не шест (виж колко е дяволско)? Има ли някаква символика, или петицата ти е любима? |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2017 @ 15:12:46
(Профил | Изпрати бележка) | Защото така го сънувах, мила ми rady :) Събудих се през нощта с готов първи куплет, записах го и заспах пак. По-късно през същата нощ сънувах и израза: Не ме поглеждай, Психея! Така че, просто бях длъжен да го напиша това :)) Чакай сега да ти кажа нещо смешно. Решавам да го публикувам в другия сайт, където си качвам нещата и първото, което виждам е стихотворение... Седем пъти. А в него, също както при мен: седем пъти това, седем пъти онова, седем пъти мрън-мрън... Все едно съм откраднал идеята и мислите на колегата :))) Че се почудих дали да го пускам, ама викам айде, що пък го сънувах тогава :)) На всичко отгоре, споделям тази иронична случка с една пишеща позната и тя ми изпрати нейна творба... Четири пъти. И там четири пъти това, четири пъти онова, четири пъти мрън-мрън... Хахаха. Да живее баналността!
А, никога не съм крил искрените си симпатии към господин Дявола ;) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от leslieshay на 17.08.2017 @ 04:09:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Напиши нещо лошо веднъж, де! Пфу, че си и значи! :D |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2017 @ 15:17:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Ах, мила ми Лизи... Лесли :Р Сега ако кажеш, че си будувала заради мен до 4 часа... Величаеш ме повече, отколкото крехкото ми его може да понесе :))) Шегувам се, бе. Затрупайте ме с комплименти. Аз съм гений! :)))))))) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от leslieshay на 18.08.2017 @ 03:14:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Определено си гений ;) А аз имам нощни смени :D |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 12:15:13
(Профил | Изпрати бележка) | | :))) Ти си благодатен (по)читател :)) |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Oblachna на 16.08.2017 @ 22:09:29
(Профил | Изпрати бележка) | И звярът...някога
ще падне в битка
(нали туй искаше,
невернико!)
ще бъде вледенен
- от чужди болки
несподелено е
на гара "Минало".
С невидими окови
във зениците
очакваш ....
краят-избавление.
Дали в ледено безвремие
не те очаква
ново....преображение/престъпление/представление? |
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.08.2017 @ 22:33:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Чака ме... поредно сърдечно затъмнение. Стар съм вече да пътувам, свалил съм крилата си и ги нося в очукания си куфар. Моля се единствено за малко тишина, а не за битки. Постели ми студено ложе за последния ми сън, любима моя Самота... |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Oblachna на 16.08.2017 @ 22:46:38
(Профил | Изпрати бележка) | Събери си
в куфар крилете,
а сълзите
на мен остави...
в купичка
да ги посея наесен
а напролет
звярът
ще ни вледени.
Отново. |
]
Re: Петици, сънно преплетени (Не ме поглеждай, Психея!)
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.08.2017 @ 23:23:55
(Профил | Изпрати бележка) | | А кой е звярът, мила моя непозната? Не е ли същото това сърце, чиито крехки плещи не спираме да товарим с нашите объркани нереалии? Ние сме една непогалена, невдъхната кожа в малък и постоянно свиващ се свят... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 731
ХуЛитери: 3
Всичко: 734
Онлайн сега:
