 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Паноптикум на тъжните ни мисли" | Вход | 6 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 29.08.2017 @ 13:51:08
(Профил | Изпрати бележка) | Тези восъчни деца
гледай да не ги топиш
чрез фитила на свещта
може да ги изгориш.
Малко са ми страховити
с бледичките си лица
и очите им изпити
с сенки светят във нощта.
Аз ще ти направя нови
пластелинови деца
моделирани, готови
със туптящи сърчица
и с усмихнати лица :)))))))))) |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 31.08.2017 @ 12:43:34
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, на страшното не даваш шанс,
все гледаш да ми го разсмееш
и винаги го даваш импеданс,
а на мен така ми се тъмнее...
Как си ти, лудо морско чайкче (или както се казва там, малкото на чайката) :))) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от leslieshay на 13.08.2017 @ 12:34:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Тая сърдечна болка... Не си е работа изобщо. Но пък и хубави неща излизат понякога от нея - като това стихотворение и другото в коментарите :) |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2017 @ 12:57:15
(Профил | Изпрати бележка) | Оф, тя, болката, никога не си е работа, но и никога не остава без работа :) Що сърца има за заразяване...
А Christgel e много готин в мрачнеето си. Ето, тук можеш да прочетеш още негови творби, ако имаш желание:
https://writecraft.io/users/57fa8480ad51b5ce1f440c7e
Заслужава си :)
Ей, Ел Шей... Благодаря ти! |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от leslieshay на 13.08.2017 @ 20:29:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Е няма за какво :) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2017 @ 20:40:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Регистрира се в Крафта? |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от leslieshay на 13.08.2017 @ 20:55:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Ох, то моята е една :D Като се реших всъщност да поствам и хората да го четат (и си преживях паническия пристъп), се сетих, че някога го бях мяркала Крафта, само че не можех да се сетя как се казва и не можех да го намеря по никакъв начин :D До ей сега, като ми даде линка :) Само не знам дали ще се наканя да пускам Нечистите там - от мисълта пак почвам да се потя :D |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2017 @ 21:25:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Пускай смело, Shay :) Знаеш ли как най-лесно се преодолява притеснението? С повече публикации и с коментари. Два-три положителни отзива и всяко притеснение ще изчезне. А за да има по-голям шанс да те оценят, трябва да публикуваш/коментираш повече. Тъй че, изобщо не се колебай :)) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 16.08.2017 @ 13:37:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Не я навивай, нека си прецени сама. Има много интересен дизайн вашият "крафт". но според мен доста бедна палитра от пишещи. Като вземем предвид и двама-трима, заели позата на величайши майстори на словото, които се считат за погалени от Господ очевидно и това им дава право да кастрят и оплюват всичко, което ги дразни в личен план (не говоря за художествения текст, понеже повечето от коментарите изобщо не се спират на него!), човек напълно загубва желание да се мярка там. Извинявам се, че използвам стихотворението ти, за да пиша за това, но така или иначе сте се разписали :). Аз лично загубих интерес към тази платформа, след като се убедих, че освен запознанството с теб и с още един-двама интересни люде, присъствието ми там беше абсолютно прахосване на време, което нямам. |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.08.2017 @ 17:58:30
(Профил | Изпрати бележка) | :)) Не я пускаш във "вашия крафт", а? Трябва да се пише и да се показва резултата от положения труд на нищо неподозиращия свят :)) Нямам дял там, обикновен потребител съм и напоследък прекарвам повече време в този сайт. Когато става дума за писане и четене, де :) Права си за по-ниското ниво, но напоследък се забелязва една рязка положителна промяна - интересни нови лица, все повече като количество и все по-добри откъм качество творби се публикуват, докато тук... Тук се копае дъното на дъното. Близо 14 000! потребители, а никой не публикува, не чете, не коментира, не обсъжда, по дяволите - дори не влизат хора вече в Хулите...
И защо трябва да ти пука от разни... Анонимността в мрежата позволява на всеки льольо да взема думата. Ако тръгнеш да се съобразяваш с чужди мнения... |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 17.08.2017 @ 09:16:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Евгени, точно това е, че не ми пука. Въпросът е, че не ми е и полезно :). Обичам качествени и обективни коментари на текстовете ми, именно затова всъщност ги публикувам по сайтове. Търся обратна връзка, търся диалог. Заяждането не ми е от полза и само ми губи времето. Затова напоследък само поглеждам там, може и да съм изпуснала положителната промяна. Но не че не я пускам - всеки си прави сам изборите. Само добавям едно наум :). |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2017 @ 12:39:12
(Профил | Изпрати бележка) | Права си. Но всеки си решава, съответно печели и греши сам. Не мога да давам съвети, най-малкото, защото мразя да получавам такива...
А викаш, това ми произведение (не) ти хареса, защото... |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 17.08.2017 @ 21:55:07
(Профил | Изпрати бележка) | | :) Хареса ми, защото има в него много идейност. "Деца от восък" - запомнящ се образ, зареден с тъга и о-без-вяра - едни от основните мотиви на текстовете ти всъщност. А ми се струва, че ако поработиш още малко по текста (а защо не и много :), понеже го можеш!), идеята ще се открои много по-добре, изчистена от излишните наноси ненужни думи. Така мисля, Евгени. Лека вечер и вдъхновено перо ти пожелавам, романтиче :)! |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 17.08.2017 @ 22:35:59
(Профил | Изпрати бележка) | То по принцип е коментар към стихо на потребител от Крафта, когото много харесвам като стил и мрачност. По-горе съм обяснявал същото на Shay :) И се опитвах да пиша по неговия начин. Да, не е доизпипано, но вече е студена идеята и според мен, не подлежи на промяна или шлайфане. Късно е :) А и винаги съм си падал по наноси (много точно определение) от думи, думи, думи... Мразя къси, статични и бездушни творби.
Романтиче? Веднага в главата ми наскачаха образи на спретнати момченца-лютичета с къси панталонки и тиранти. Две от тях даже бяха със сламени шапки :))) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 18.08.2017 @ 08:58:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Супер! Остава да го напишеш в стихотворна форма ;) и ето ти един стих на Elling, който нарушава мрачната традиция :) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.08.2017 @ 12:11:11
(Профил | Изпрати бележка) | | :) Е, аз имам и смешни стихчета тук–там. Разлисти ме :) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от elsion (negesta@gmail.com) на 12.08.2017 @ 17:37:20
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога си мисля, че няма по-обез/верен човек от мен (... мераци). Страшно е да погледна в себе си и да не открия някогашната си светла вяра в ...нещата. Страшно е също да си помисля, че красивите чувства са измислица, илюзия, безпочвена.
(Карай без с/писъци, само на сладолед (ако ми е видна междуезиковата игра на думи :) |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2017 @ 12:36:34
(Профил | Изпрати бележка) | Aбсолютно е видна и навява спомени свидни за това: http://watchcartoonsonline.eu/watch/cow-and-chicken-s4-ep3b-i-scream-man/ :))
Обожавам това филмче!
И понеже явно това ще е един абсурден коментар от моя страна, то да си кажа, че:
"няма по-обезверен човек от мен (мераци)" , ми прозвуча, като :
"няма как да има изварени и изчистени от акари матраци"...
Опитвам се да усмихна поне малко :) Не е нужно да се взираме дълбоко в себе си. Там винаги се крият чудовища, докато красотата си е една бледна илюзия... |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от rady на 12.08.2017 @ 09:13:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Деца от восък? Затова ли е все зима около лирическия ти? Не дай си Боже да се стопли и да дойде пролет, или лято още по-лошо...Ще се стопят децата от восък и ще се превърнат в едни безформени петна, ще се изгубят, но ти точно това май не искаш... |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:40:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Мда... Паноптикумът на тъжните ни мъртви зими - беше първата ми идея за заглавие. Така че, да - нека е зима. Ядрена сърдечна зима. И само бледни призрачни фигури да скитат неутешимо и да оплакват с горестен вой det some engang var... |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от mariq-desislava на 11.08.2017 @ 17:33:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Гневно звучи, химново, чак ми настръхна козинячето.:) В същността си ти си дивергент, дори и да не го искаш. |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:36:52
(Профил | Изпрати бележка) | | А може би съм просто мистичен диверсант, дошъл да подрони и коварно, отвътре да разложи този свят :) Или съм призован да бъда диригент на последната зловеща симфония, която да звучи, докато човечеството бавно потъва в собствения си адски огън. :))) |
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от kameja на 11.08.2017 @ 17:26:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Восъкът се топи и приема различни форми... "Мъртвите деца от восък" - добро заглавие за роман по Стивън Кинг. Би ли пробвал да напишеш роман или поне разказ на ужасите, може да е подходяща форма да излееш цялото си огорчение от хората. |
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:32:06
(Профил | Изпрати бележка) | :) Това ми стихо се роди след като прочетох произведението на Christgel (много талантлив млад сътворител на мрачни текстове) - Удавена от восък
Вечерта разтваря свойте пещи
и гори във небосвода плосък,
в току-що запалените свещи,
ронещи сълзи от топъл восък.
В току-що запалените свещи,
в току-що топящия се восък,
тихо ще се сгрее плаха среща,
бавно ще пристъпи нощем боса
в призрачно красива, но гореща,
изтъкана с перлен блясък дреха,
нежно ще прошепне в мрака нещо,
дето ще увисне в бледо ехо.
Ще гори, но после ще трепери,
щом ще трябва пак да си замине,
ще разкъса с морски шум химера,
пееща през празна раковина.
Ще остави скъсани загадки,
ще остави скъсани въпроси,
но ще бъде тъй горчиво кратка...
Пламъче, удавено от восък.
Цялата, удавена от восък!
и първоначалната ми идея беше да напиша страховити думи в post-mortem стила на фотографиите от Викторианската епоха. Нали се сещаш, всичките тези снимки на мъртви деца в компанията на живите им братя и сестри (брррр), но както винаги ме изби на пародия и някъде в процеса на писането изгубих плашещата нишка :) То, това е и една от причините да не мога да напиша роман или дори разказ на ужасите, освен впечатляващата липса на идеи и талант, де :)) Но Christgel също го предложи + заглавие, почти като твоето :))
|
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:32:07
(Профил | Изпрати бележка) | :) Това ми стихо се роди след като прочетох произведението на Christgel (много талантлив млад сътворител на мрачни текстове) - Удавена от восък
Вечерта разтваря свойте пещи
и гори във небосвода плосък,
в току-що запалените свещи,
ронещи сълзи от топъл восък.
В току-що запалените свещи,
в току-що топящия се восък,
тихо ще се сгрее плаха среща,
бавно ще пристъпи нощем боса
в призрачно красива, но гореща,
изтъкана с перлен блясък дреха,
нежно ще прошепне в мрака нещо,
дето ще увисне в бледо ехо.
Ще гори, но после ще трепери,
щом ще трябва пак да си замине,
ще разкъса с морски шум химера,
пееща през празна раковина.
Ще остави скъсани загадки,
ще остави скъсани въпроси,
но ще бъде тъй горчиво кратка...
Пламъче, удавено от восък.
Цялата, удавена от восък!
и първоначалната ми идея беше да напиша страховити думи в post-mortem стила на фотографиите от Викторианската епоха. Нали се сещаш, всичките тези снимки на мъртви деца в компанията на живите им братя и сестри (брррр), но както винаги ме изби на пародия и някъде в процеса на писането изгубих плашещата нишка :) То, това е и една от причините да не мога да напиша роман или дори разказ на ужасите, освен впечатляващата липса на идеи и талант, де :)) Но Christgel също го предложи + заглавие, почти като твоето :))
|
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:32:07
(Профил | Изпрати бележка) | :) Това ми стихо се роди след като прочетох произведението на Christgel (много талантлив млад сътворител на мрачни текстове) - Удавена от восък
Вечерта разтваря свойте пещи
и гори във небосвода плосък,
в току-що запалените свещи,
ронещи сълзи от топъл восък.
В току-що запалените свещи,
в току-що топящия се восък,
тихо ще се сгрее плаха среща,
бавно ще пристъпи нощем боса
в призрачно красива, но гореща,
изтъкана с перлен блясък дреха,
нежно ще прошепне в мрака нещо,
дето ще увисне в бледо ехо.
Ще гори, но после ще трепери,
щом ще трябва пак да си замине,
ще разкъса с морски шум химера,
пееща през празна раковина.
Ще остави скъсани загадки,
ще остави скъсани въпроси,
но ще бъде тъй горчиво кратка...
Пламъче, удавено от восък.
Цялата, удавена от восък!
и първоначалната ми идея беше да напиша страховити думи в post-mortem стила на фотографиите от Викторианската епоха. Нали се сещаш, всичките тези снимки на мъртви деца в компанията на живите им братя и сестри (брррр), но както винаги ме изби на пародия и някъде в процеса на писането изгубих плашещата нишка :) То, това е и една от причините да не мога да напиша роман или дори разказ на ужасите, освен впечатляващата липса на идеи и талант, де :)) Но Christgel също го предложи + заглавие, почти като твоето :))
|
]
Re: Паноптикум на тъжните ни мисли
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.08.2017 @ 11:33:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Еееееебаси. Извинявам се за дразнещото повторение на този коментар... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 742
ХуЛитери: 5
Всичко: 747
Онлайн сега:
