автор: Angelche

Вървя по моята ранна есен
с уморени крачки в дъжда.
Нима живота е така лесен,
нима любовта хваща ръжда.
В косите с пожълтели листа,
в очите угаснал е пламъка див,
надпреварвам се с младостта
с дните животът става по-сив.
Юлски дъжд над мен се изля
с лекота отми всички мечти,
настъпва тихо при мен есента
дъждът студен всичко разми.
Пристъпвам плахо с надежда
да си върна с теб пролетта,
там всичко лесно изглежда
в есента ми откри любовта.
Тази есен все ме тегли напред.
И тази любов май е лъжа.
Навред се оглеждам за теб.
Разбрала…трябва да продължа…