автор: traveling_musician

На нивата, във крайчеца, тъдява,
един щурец в пресъхналата ръж,
със своята гъдулка, там из плявата
се ровеше в молитвата за дъжд.

Това го чух, когато бях на десет,
а после, припознал се във щуреца,
го погнах да ми върне детството,
но той се скри зад хорските пердета.

Така де, в колко правда или в грях,
аз сам изпуших милион слънца
и с тях не станах нито лъч по-зрящ,
но вдишах непрокопсаните залези.

А в старата молитва, все за дъжд,
съм пак хлапе, което се надява…