Днес сянката на вятъра е горещо дихание
на забравен любим от предишен живот.
Водата в реката е танцуваща симфония,
а тялото ми – малка нота, учеща солфеж.
Напечените камъни са бели камини и
клади за ритуално изгаряне на минало.
Палещите лъчи на Слънцето са нестинари,
а раменете на облаците прегръщат в екстаз
Душата на планината с молитва за дъжд и за обич...