 |
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от mariq-desislava на 24.06.2017 @ 08:24:29
(Профил | Изпрати бележка) | Я, нямам ни грам съпротива към която и да било дума тук, но то може да е защото съм изтрещяла тотално от жега и бач.:)))
Да съумееш да се понесеш, да се чувстваш в собствената си кожа - звучи толкова лесно, а всъщност е най-трудното възможно нещо, поне аз така си мисля след прочита. |
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от daro на 26.06.2017 @ 09:08:02
(Профил | Изпрати бележка) | Струва ми се - не е добре, че градовете и селата ни осъмват без луди... ама от онези, които мачкат тревата, прекосявайки градинките на пряко, който душите им се срещат с доведеният им брат... и той не е дъжда, а само го използва за трансфер, за куриер, за пренос... дори понякога в една капка, подарена ти с усмивка. :)
Това инволюционно свойство на духа, да се снишава, да дава възможности, шансове на голямата ни тревога да се опре на нещо здраво и непреходно... е всъщност проява на безкористната обич, еманирана в един претворяващ, и понякога опрощаващ ни жест.
Чиста проба любов... две срички, две ноти, посредством който се пише Вселенската симфония - Хаос!
(а сега требе да се бачка - до скоро, сестро) :)
Осветена седмица!
...(.) |
]
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 22.06.2017 @ 10:10:13
(Профил | Изпрати бележка) | Нето го познавам. Той е пра-пра дядо ми.
А за другото допринесох и аз с неразбирането си ;) |
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от daro на 22.06.2017 @ 17:56:40
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, тиии, мега шегувко - найш ли колко пъти си ме ококорвал с твойте смигвания! :)
И не забравяй пра-пра дядя си - може да ти е опора... когато не ти е окова. ;)
"А за другото допринесох и аз с неразбирането си" - разбира се, за което съм ти благодарен! (и ти си в посвещението ми)
(((О))) |
]
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от libra на 21.06.2017 @ 19:09:49
(Профил | Изпрати бележка) | оплетките от паяжинна светлина са красиви и мишлето също-промушващо, отстъпващо, видях го :)
:) |
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от daro на 22.06.2017 @ 06:20:47
(Профил | Изпрати бележка) | Красиви са, да - оплетки, които не ни заплитат... които не ни правят жертви, а само доброволно жертващи се за нещо живо, в задъхания ни животец. Колко крехко, плахо е това мишле - упованието, приютяващо се и същевременно захранващо безкористната обич на душата!
(а някои го отричат, не му дават никакъв житейски шанс, и така обричат човешката божественост на отчуждаване - на разрушаване, връзката ѝ с тялото и духа... кой нея ще спасява!?)
Светли и добри дни, Ил - благодар за споделеното! :)
...(.) |
]
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 21.06.2017 @ 16:34:47
(Профил | Изпрати бележка) | Послесловът ти - за мен съблазън
ми възбужда чувство на сарказъм,
ала съм от *трудните разбиращи*
и мълча пред *бруто дискутиращи* -
ще ме пратят за *зелен хайвер* -
де да търся? Ял съм само*чер*...
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от daro на 21.06.2017 @ 17:20:07
(Профил | Изпрати бележка) | Добра среща, Бат Бой! :)
Послесловът ми е искра от искрената ми благодарност... и би следвало да се възприеме директно(не иначе). Няма нищо иносказателно. Уверявам те, че е чиста проба душа! Без тези лични дискусии, бих останал почти неподвижен в нивото ми на писане от 2010г. Както вече съм казвал - сайтът ХуЛите е Дом... и мое родно място, към което изпитвам обич и уважение, едновременно. Най-полезното за мен е, че го приемам и като творческа работилница, а това нямаше как да се случи, ако липсваше общението помежду ни - литературния и приятелския обмен на текстове с вас.
Благодарността ми по-голяма, от джуджето на личното ми признание.
Светли и добри дни, май френд! :)
...(.) |
]
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от erka (elokolska@abv.bg) на 20.06.2017 @ 16:48:55
(Профил | Изпрати бележка) | :) ...едно неразбиращо намигване от мен,
а къде ще го приютиш си е твой проблем... ;) |
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от daro на 21.06.2017 @ 08:41:24
(Профил | Изпрати бележка) | В земното ми време, открих смисъла на живеенето(не на съществуването)
- неуморното разширяване на душевните и духовните пространства, чрез одухотворяване на приложените ни същности(творчеството помага за това). Колкото е по-обширна неведомата обител на душата, толкова по-къси и тесни са разклоненията на бедните ни скърби - "проблемациите" са едни от многото. Та затова, в божествеността няма проблем за приютяване - има място за всички. Безкрайност+безкрайност+безкрайност+безкрайност...
докато осъзнаем, че сме звена от вечната огърлица, а не Вечността.
Безкористната душа приема безобидно всички на трапезата ѝ, но винаги сяда срещу любимата, любимите... за да се вглежда и оглежда в очите й/им. Упованието, много често е онази малка и чиста, невидима реалност, от която "майчината обич на душата" питае нужда, както и то от нея... за да го има онзи, неопакования живот.
Благодар, Душа - радвам се да те видя отсреща! :)
...(.)
|
]
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от Hulia на 20.06.2017 @ 18:44:45
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | | Привет, Дарче, интересна атмосфера има в написаното...напоследък се чудя как да нарека текстовете ти - как ти се вижда *Поетични трактати на Даро с елементи на магически реализъм и хиперреализъм*? |
Re: За чистото тегло на упованието, в майчината обич на душата
от daro на 21.06.2017 @ 09:09:28
(Профил | Изпрати бележка) | Живо-здраво, Ули! :)
Благодар, че създаваш благоприятна атмосфера за размислянето ми!
Аз имам нужда и някаква си дарбица, да изразявам, да рисувам и обрисувам, нагледно да прилагам света на невидимото. Давам си сметка за моята ограничена провидност, и затова ще кажа, че основно само се опитвам.
Този свят е обилен в многообразието си, но за мен е важно да оставам гладен, да не преяждам... за да не ми наложат диета. ;) В света на творчеството няма покрайнини и провинции, нито градове и столици, нито цезари и жреци. Обратното го измислят маргиналните ни мозъци, за да успеят да обособят, да определят, да систематизират, да степенуват, да измерят, да стимулират и наградят..., амбициозните пориви на опита и вещината - не на творчеството!
Изкуство, създадено от излишъка, си намира родствения приемник - излишното. :)
Осветени дни!
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 476
ХуЛитери: 2
Всичко: 478
Онлайн сега:
