 |  В една самотна привечер заминах.
Маслините помахаха за сбогом.
Пътеката - душица за двамина
затоплена, под стъпките зарони.
Истории и приказки най - дивни
зашепнаха скалите и лозята,
а горе синевата, за да мина
разтваряше с усмивка небесата си.
Вървях, а пред очите ми цъфтеше.
Светът бе нива с позлатени длани.
И колкото и мъничко да беше
сърцето ми - една солена рана
на пръсти се повдигна, да целуне
последните лъчи на светлината.
И после падна, ничком, тихо, лунно...
да натори със себе си земята ни.
Кападокия, 2015
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Има и такава любов" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Има и такава любов
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 15.06.2017 @ 23:48:34
(Профил | Изпрати бележка) | | Прочетох като прощаване със земния свят и преминаване в отвъдния. Съвсем спокойно приемане на човешката преходност, вяра в светлината пред нас и кръговрата на живота след съществуването ни. Нежно перо и хармонична душа си ти. Поздравявам те за поезията! |
]
Re: Има и такава любов
от LATINKA-ZLATNA на 13.06.2017 @ 14:49:46
(Профил | Изпрати бележка) | "сърцето ми - една солена рана
на пръсти се повдигна, да целуне
последните лъчи на светлината.
И после падна, ничком, тихо, лунно...
да натори със себе си земята ни." - !
Светъл ден, secret_rose!
:) |
]
Re: Има и такава любов
от Kanegan на 12.06.2017 @ 15:00:45
(Профил | Изпрати бележка) | Вървях, а пред очите ми цъфтеше.
Светът бе нива с позлатени длани.
Това е, неземна картинка...Така ми купи сърцето! |
]
Re: Има и такава любов
от rady на 12.06.2017 @ 14:57:06
(Профил | Изпрати бележка) | ...сърцето ми- една солена рана
на пръсти се повдигна да целуне
последните лъчи на светлината...
Дойдох, стопли ме и си тръгвам с по-малко горчива душа! |
]
Re: Има и такава любов
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.06.2017 @ 12:24:22
(Профил | Изпрати бележка) | Привечер е времето, когато суетната вечност спира хода си и суетно приглажда длани по себе си. Един крехък миг на притихване и опрощаване на всичко, което сме мислили, но не сме направили, на всичко което сме мечтали, но не сме вградили в триъгълните кули на скучните си делници, на всичко, в което сме мислили, че сме влюбени, но сме позволили на друг да ни го изпее фалшиво. Затвори очите си и тръгни боса сред избуялите жита на вдъхновението си, целувай, целувай и вдишай цялата нежност, която вятърът таи в себе си, и напълни сърцето си до ръба с нея... Всичко, от което светът ни има нужда е една споделена въздишка с аромата на изгряваща луна...
Пишеш толкова топло, истинско и обземащо, че трябваше да чистя клавиатурата си от песъчинките, проплакали през монитора. Благодаря ти за удоволствието. |
]
Re: Има и такава любов
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.06.2017 @ 08:24:57
(Профил | Изпрати бележка) | "сърцето ми - една солена рана
на пръсти се повдигна да целуне
последните лъчи на светлината"!!!!!!!!!!!!
Обичам всичко, което излиза изпод даровитото ти перо, светло момиче! Прегръщам те! |
]
Re: Има и такава любов
от daro на 12.06.2017 @ 08:13:28
(Профил | Изпрати бележка) | да, има... ала колцина ще се доверят!?
(не на теб - на словото ти чудно)
Филибету, 2017 ;)
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 822
ХуЛитери: 4
Всичко: 826
Онлайн сега:
