автор: rady

Прошумоля детето в мен
и скри се в храстите на двора,
като във омагьосана гора.
Но люлката на крушата
все още се люлее...
Възрастният в него вкуси
за първи път от самотата
и му хареса...много.

Детето в мен
обичаше да нарисува птици,
летящи риби, пеперуди,
баналности някакви детски,
като при всяко друго дете.
Обичаше да нарисува
в небето ходещи човеци,
дървета с корени нагоре
и облаци със форми на цветя...
Най-вероятно
възрастният в него бе разбрал,
че по-доброто място за живеене
е не Земята, а Небето.

И от тогава, та до днес
строи си своя стълба,
към собственото си Небе.