автор: zarathustra

След уроците научени
на щастливо изживяното ми вчера,
изправен пред мъгливото неясно утре,
на настоящето в днешния си ден
под дъгата девет цветната преминавам
и прераждам се отново!

И ето виждам вече,
там отвъд реката Лета
из сокаци на усое диво
тясна стълбица се вие
към върха окъпан
в заревото на града
из зад Райковите двери.

На духът ми само
крачки три остават
на брега ѝ да пристъпи
и отново пак,
да стане ничий!

От жарава жива
жегнато сърцето
в малка топчица се свива,
яко зайче под обстрел
кацнало на прицел.

Дъх в гърдите ми се спира,
дави се на глътки малки
в заседналата буца
долу нейде под небцето.

Взор надире се извръща:
Сред ветровете прашни
по пътеката вървяна
идат моите сестри и братя!

Чувство под клепките ми
напира вън да се излее,
да напои с живителната влага
семената в угарта
на душите им човешки!

Чуй ме,
Скитнико небесен
бродещ в синевата!
Ти звездичко,
рожбица на кладите небесни!
Ти зелена ми тревичко,
галеща нозете на девици!
Запей щурецо тази песен!
В трелите си припявай
сладкогласна птичко!

………………………………………..
Между двата бряга
на житейската река,
без мечтите детски
всеки ден вървян
сив остава и е скучен!

Без вяра и надежда
в сърцата изгорен,
е студен и страшен!

Без капчица любов,
само сън е преживян,
и на зимните фъртуни
в мрака е изгубен!

Уроците си съберете
в истина едничка:

На безкористно
раздадената обич,
огънят е всичко!
…………………………………………

И като жреца просветен
в храмовете древни на Ахура,
користта си – вехта кожа,
хвърлил в пламъците на олтара,

смирено и в покой пристъпвам
трите крачки да направя,
в дланта си детска стиснал
двата сребърника за лодкаря!

24. 04. 2017 г.