автор: gringo

"Нет, весь я не умру - душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит -
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит..."
"Я памятник себе воздвиг нерукотворный", А.С.Пушкин

От коментара ти, о, Либра,
потръпва всяка моя фибра -
той, сякаш нож, в стиха ми сочен
умело прави разрез точен
и същността му отразява -
дали по Шекспир се равнява
или за нищичко не става,
че знам си - с кисел дъх на джибра
е често моят стих, о, Либра,
и потен, леко намирисва,
затуй на много не уйдисва,
но що да чиня - тъй ги чувствам
аз поетичните изкуства,
а в жанрове и подраздели
ни мястото му ще нацелиш -
бъди ти Шилер, аз пък - Гьоте,
макар че Гьоте... не е готин,
чак колкото, например... Ботев
или... Вийон, дори, да кажем,
и колкото... Коелю даже!
Но-о-о! Обобщавам - можем двама
един на друг да сме реклама
със стих и коментарна проза,
по-дъхава от майска роза
в цвят жълт, пембян или пък... бозав -
ще покорим така Парнаса
с творения - нй-висша класа,
о, Либра, в словото фурия,
прекланям се пред теб, не крия -
дано ръка към мен протегнеш,
дано не ме сред мрак низвергнеш,
а преведеш стиха ми, Либра,
ти между Сцила и Харибда
на сайта в урагана бурен -
да стигне бряг под свод лазурен
и най-накрай да бъде турен
там, дето нему подобава -
сред класиката величава
във вечен пантеон от слава!