автор: RockAround_theC_l_ock

(не-социална, не-лирична не-поезия...)

Проточи се безкраен преход.
Провлачи се – не се изтече.
„Ура”-то ни умря във шепот;
надеждите умират вече...

И много хора с тях умират,
а малко искат да се раждат.
По-младите си емигрират –
останалите се нагаждат...

Наплашени и предпазливи –
по калдаръм сме в снегоходки!
Блуждаем тихо и страхливо,
подобно заблудени лодки...

И аз съм заблудена лодка
сред много другите – самотни.
не знаещи да хвърлят котва
така блуждаят – безпилотни...

Тъй много кандидат-пилоти
ни лъжат – как ни управляват,
а ние, като идиоти,
си мислим – нещо, че ни дават...

Но те не мислят как ще дават –
те мислят кой-какво ще вземе!
Не са виновни – управляват
във преходно и мътно време...

...в което дълго ще блуждаем –
сами в безкрайния си преход.
Дори да доживеем края,
възторгът ще е мъртъв шепот!

Бой..Боев, 2017