автор: lamentonly

по заснежените склонове бягаш
някога скитница си била
на чужди рицари
които честта си дават
за бой
за правда
нечия свобода
но сърцето им бавно изтича
по дъждовните улеи

с цветята израсна
немирна
непокорна
росата безкрайна
намира покой в усмивката ти
която се разпилява
на милиони малки
заострени частици
докато най-сетне срещнат
своите звезди спътници

планетите от своя страна
те повдигат на пиедестал
но така е нормално
вълните не пропускаха да те повикат
като старогръцка богиня
извисяваш се над мирното
просто население
събличаш здрача от душите ни
всяка сутрин

в лицето на залези дълго очаквани
откриваш величествени
сияйни прилики
червено-розови
пурпурни облаци
обгръщат самотата ми

сънувам те
с отворени очи