автор: daro

Скептична е на мъдростта устата.
И незлоблива – като на дете.
Не хапе.
Храни те с усмивката,
която презимувала е в нея.
Целуне ли измъчени ръце,
на времето трохите
отново се събират в хляб.

Попила е от ямката на твоите устни
фриволната и сприхава жарава,

подала ти е знак,
че все по-малки стават казаните думи,
и все по-стръмен жестът да си долина.

И под завивка от небесна лава
те люби вулканично
и земетръсно те размества…