автор: Kanegan

Ще дойде пролет,
слънцеалена,
в розов пурпур засияла,
ще седне леко
по поляните,
в килим от сухи листи.
Ще взре очите си
в чашка на великденче
и листи от зелено
ще сплете в косите си.
Врабчета рошави
ще разговори
по калдаръмените улички.
В смолата на елите
ще полепне
и вятър тихо ще и шепне...
Приседнала
край речните води
ще гледа слънчеви петна
нашарили водата.
А рибите
догонващи се в мътното,
ще поведе по
речното течение.
На кукуряка
из зелените дъбрави
ще заговори приказно
и ще го разсмее.
Пчели жужащи
ще нахрани
с нектар от слънцето
по цъфналите клони.
А после с погледа си
към небето-
удавено
във фантастично синьо
ще литне нависоко,
душата си оставила,
в стрък, тревичка
и калинка;
във шум от
пяна на река;
във капки дъжд;
в полета на щъркел;
ще се превърне във
флуид от щастие.