автор: Elling

Тъй плахо се прехвърляш от облак на зид,
изящна като паяк положил мекия мях
с дъжд краден от ония небесни градини
на своето нежно в остротата си рамо.
Фина сянка от ендемичен и загадъчен вид
промъкваш се тайно през ъгли причудливи,
през които плъзваш първо очите си сини,
и май успявам да те зърна за миг, само (и само!)
за миг, и после усещам тих сутрешен смях
разпилян апокрифно от ранобудни авлиги
невидимо скрити сред широкопръсти върби.
И да, точно този шепот, тези думи дочух:
Бъди и вали, грей и залязвай, но просто бъди!
Всички ветрове чезнат в пещерите си криви,
а всяка капка по твоите крехки клепачи
е чиста вселена от сънища неподредени,
уж случайно привнесени от северен дух,
но не ги смятай за някакви сложни задачи,
защото в тях можем да бъдем щастливи.
И покълва слънце някъде дълбоко във мене,
и се раждам отново... Представи си - отново!

Дори аз. Дори с моето сърце от олово...