автор: Antioh

Омотаните души в голите клони на липата
На есен
Са старото пиратско платно от детството
От което започваше онази магическа нишка към небето.......
Като пъпна връв, по която се пързаляш безкрайно........
Терасата ми е хвърлила котва, точно
Срещу Родопа
И само от време на време се полюшва от топлите
Вълни във Гюл Бахча
Мирис на напъпили вишни
Посред есен......
Вретеното на времето преде време
От тънка копринена паяжина
В която са увити и спят
Най съкровените ни надежди..........
От тях се раждат кокичетата
На тая нова пролет възбудена във въздуха.......
После стискам нежно пеперудите в юмрука си
До другия път............
Други, брегове, други сезони..........
....

1888. Mistaken Identity