автор: Stratus

Тя идва по никое време
с драскотина на бузата
и с ръце изранени от сняг
от борба и от скитане
сиви глутници вият подире й
и виелици я кълнат
мътни порои я влачат
през дерета и пропасти
дрипава е и изгладняла
и е много злопаметна
проклина и мрази
предателството на лятото
малодушието на есента
жестокостта на зимата -
събаря мостове
троши ледове
и размята лавини
гневи се бързо - като хала е
зелена и страшна
води армия – настръхнали косери
озверели пчели
легиони от бръмбари
сковани от лед
сърдити разбужда дърветата
розовее нощта и внезапно
слънчев лъч я огрява
глъхне рев на елен
и тревата пробожда
смъртоносно снега.