автор: radi_radev19441944

Щуротии

...
Сега няма да повтарям известната теза, че популацията на идиоти у нас напоследък нараства в геометрична прогресия. Не зная каква е причината – може би интернет, телевизията, пресата или химията, с която се изхранва населението; дори и политиците не знаят. Само ще напомня онази знаменателна фраза от великата новела на Георги Марков - „Портрет на моя двойник“, че умният човек е длъжен да прибере парите на глупаците и в тази посока има приложени вече безброй инициативи. То не бяха томболи, то не бяха лотарии, то не бяха реклами, предимно от еротичен характер, да не говорим за неутолимата стръв на еврофутболните шапшали към овладяване на „златния телец“. Електронната ми поща е винаги пълна с реклами, предлагащи средства за преодоляване еректилната дисфункция или удължаване на мъжкия полов орган с темпове, на които би завидило и магарето на бай Иван от Каратаир. Както можеше да се очаква, авторките на тези хуманни начинания са предимно жени.
И никакви средства против спама не помагат; заинтересованите дами са достатъчно изобретателни, за да съумеят да преодолеят всякакви бариери на развойната индустрия, работеща в тази посока.
Ами добре. Значи, въпросната задача се свежда до намиране законни начини за усвояване парите на идиотите. Проблемът е, че тъкмо тук неизменно се стига до задънена улица – тоест – идиоти много, а пари малко и всеки се старае да ги притежава. Тази обратно пропорционална зависимост е от съдбоносно значение за държавата.
Донякъде притеснен от развитието на нещата, пуснах в интернет една обява, с тайната надежда да помогна някак за промяна на статуквото. И разбира се, се провалих.
Парадоксът се състои в обстоятелството, че въпреки трайната тенденция към оглупяване на нацията, никой не се старае да я прекрати - нито даскалите, за които би било неизгодно, нито политиците; къде, къде по-лесно е да се манипулират идиоти. Що се касае до последните, очевидно всеки се харесва такъв, какъвто е, независимо от умствените недоимъци, за които хал хабер си нямат.
Тъкмо по тези причини, социалният експеримент се провали с трясък, а беше благонамерен. Ами явно съм предозирал с разпивката и в собствената си интернет страница, обявих пред цялата наша общественост, че съм открил методика или по-скоро средство за решително повишаване умствените способности на личността – тоест – подобряване паметта, творческите възможности, комбинативното мислене, речитатив и пр. - с една дума - нов човек пред хората и пред Господа. Достатъчен е само един клик върху съответната опция на компютъра и цялата тази Божа благодат във вид на безценна информация ще потече като манна небесна към жадния за интелектуално съвършенство гражданин. Разбира се, този откровен кьорфишек беше свързан с един рекламен сайт, където се рекламираха някакви ластици, сутиени, прашки или може би, презокеански лайнери /дори не обърнах внимание/, но това е друга тема, която не възнамерявам да разисквам. Фактът е, че този сайт снася дребни стотинки от кликовете на някакви си реферали, а аз исках да се възползвам и да прибирам стотинките. Е да, ама не – както се изразяваше един известен наш телевизионен коментатор – Бог да го прости! Учудването и разочарованието ми нямаха граници, когато на другия ден погледнах резултата във въпросния сайт. Не беше реализиран нито един клик. Чисто бяла страница като онази знаменита картина във Варшавската галерия – „Бял квадрат на бял фон“ /забравил съм името на автора/– няма кликове, няма стотинки. Тоест, оказа се, че всички бг. хомосапиенс са си съвсем самодостатъчни и не се нуждаят от допълнително поумняване.
В същото време компът ми щеше да блокира от претоварване, когато отворих сайта, рекламиращ „новото ми средство“ за уголемяване размера на мъжкото достойнство, а също и формула за печелене на лесни пари от Еврофутбол – каква възторжена глупост, Господи!
Ами какво да разправям; оказа се, че сериозно съм подценил тенденцията към тотално оглупяване на жалката ни нация и всъщност, размерът на този процес има катастрофичен характер. Вече съвсем категорично при нас се очертава провалът на Дарвиновата теория за усъвършенстване на видовете, в зависимост от условията, особено в частта за превръщането на маймуната в човек, защото тук е налична съвсем противоположна тенденция.
И така – наложи се да се откажа от рекламата на средства за вразумяване /вече посочих причините/ и се ограничих с други продукти, с оглед търсенето. Те не са много. Освен средствата за уголемяване на мъжествеността и лесно печелене на пари от Еврофутбол, българинът се интересува също и от медицина и най-вече средства за лекуване на рак, диабет и пр. Разпространяват се приказки за всевъзможни билки, лекуващи тези болести, като почнеш от лайкучка, мащерка, бял пелин, мурсалски чай, джиндижифил и пр. Толкова било лесно, че дори хремата е по-опасна. А докторите се заклеймяват, че криели от обществото тези ценни средства за лечение по съвсем комерсиални причини, все едно, че доктори не умират от рак. И прочее идиотщини. Отхвърлих този вариант, поради сериозността на ситуацията. Не можеш току така по толкова гаден начин да си играеш с надеждите на болните хора.
Значи какво? Ами има ги разни. Особено тъпо звучат рекламите в родния ефир и този процес се задълбочава непреодолимо. То не бяха памперси, то не бяха афродизиаци, то не бяха средства за отслабване, деуретици и пр, и пр. Особено атрактивно ми прозвуча онази „знаменита“ реклама по БТВ, лансираща дамски превръзки с дискретен аромат.
Безкрайно омерзен от упорито домогващата се посредственост, реших да се включа в надвикването, още повече, че ми трябват пари. Както е известно на всички живи българи, болката от тяхната недостатъчност е повсеместна. Освен това, донякъде ме ядосаха едни настървени моми, които непрекъснато ме бомбардират със спам, рекламиращ средства против еректилна дисфункция. От своя страна няколко загрижени бабички – поетеси се разсипаха да ме съветват колко било опасно за сърцето да се претоварвам емоционално; къде, къде по-лесно е да седна на софрата, а те да са отсреща. Няма и няма отърваване.
Окей, значи трябва да се действа настъпателно.
От трето лице /един фалшив ник/ пуснах донос срещу самия себе си, информирайки заинтересуваните лица от нашата нежна половинка, че съм опасен секс-маниак с няколко присъди, който принуждава клетите женици да съгрешават против волята им и, следователно трябва да се пазят от мен като от чумав. Ами какво да ви кажа; кешки да си бях траял, все някак щях да оцелея в лоното на трогателната им загриженост. След тази злополучна обява към мен се юрнаха всички недолюбени булки, повехнали стари моми, сенилни бабички и дори едва напъпили бадънарчета от градските гимназии, очевидно с тайната надежда, че ще бъдат принудени да съгрешават против волята си. И, когато това по обективни причини не се случи /наложи се дори да ги гоня/, веднага заваляха оплаквания, че съм бил особено груб и съм наранил крехката им душевност. Имаше, естествено, питания до прокурора доколко е наказуемо да се излъжат очакванията на една любяща жена.
След известни намеци и предупреждения от страна на полицията, се принудих да обявя приемни часове, дори поставих определена тарифа и започнах да обслужвам част от клиентелата, доколкото ми позволяват силите и възможностите. Само че това никак не хареса на останалата част и оплакванията продължиха: „Ние пари даваме, а резултат – никакъв. Къде е тук комисията за защита правата на потребителя?“ Появиха се дори разсърдени съпрузи с конкретни претенции: „Съпругата ми изобщо не е доволна от вашето обслужване. Желаем да направим рекламация.“
След като и онези средства против еректилна дисфункция, дето ми ги пробутват в интернет, не помогнаха, се принудих да регистрирам фирма. Нанесох се в един бардак и назначих двама „асистенти“, осъществяващи довършителните процедури. По подразбиране, това бяха най-жалките отрепки от известния Пловдивски квартал Столипиново – отвратителни, мръсни индивидуми, ухаещи на мърша и кромид, но надеждата ми беше, че след подобно обслужване, клиентелата ще се отдръпне и най-после ще ме оставят на мира. Но не би. Напразно съм си мечтаел за подобна развръзка. Напротив, тъкмо сега ми се струпа на главата най-голямата отговорност. И тези, които до момента имаха известни резерви, накрая бяха тласнати от любопитство и се юрнаха да проверят качеството на услугите в тази толкова нашумяла и критикувана фирма. За всеобща изненада, в пресата се появиха ласкави отзиви. Имали сме особено отзивчиви и компетентни асистенти.
От своя страна Асан и Шабан /така се казваха въпросните асистенти/ ревяха за още пари, все едно, ако отидат да ровят из контейнерите, ще изкарат повече. Бях принуден да вдигна тарифата до безбожие и честно да си призная, въпросният ход беше част от плановете ми да се отърва от тази напаст. Е не става и не става!
Вместо да намаляват, клиентките се увеличаваха. Моята фирма се оказа, може би, единствената работеща на печалба и без конкуренция в нашия град. Истински монопол. Ща, не ща, за да попълня нуждата от специалисти в отдела по дефлорациите, се наложи да назнача още „асистенти“. Съответно, те бяха двама урунгели от Шекермаала - единият без предни зъби, а другият – със стойката на известния Пловдивски идиот Милю. Освен това, наложи се да правим списъци и да определяме часове за посещение. От скромен занаятчия в бранша, започнах да се превръщам в мастит администратор, който е принуден да загърби занаята заради нарастващата бумащина. В края на краищата, трябваше да назнача и секретарка, която взех директно от пиацата, поради същите съображения. Въпросната дама беше едно черно, кривогледо и кривокрако същество, но с минижуп и както е редно – златен кучешки зъб, красящ една откровено крокодилска усмивка. Тя май се казваше Айше, освен това дори знаеше малко български и пишеше на някаква странна кирилица, изяждайки част от буквите. Каза, че почти била завършила четвърти клас и щяла да продължи даже в пети, ама баща и я продал на едни чалъковски цигани, те от своя страна я продали на някакъв мечкар от Пичмаала, той пък на едни други и пр. И пр. Но, както се казва, това не е болка за умиралка и няма значение за каузата. Както и да е – момичето се зае старателно със задълженията си и въведе своеобразен порядък в офиса, прояви и творческа инициатива, включвайки свои клиенти в системата на обслужването, които се ангажираха безплатно, вероятно от чисто хуманни съображения. Това отначало не се хареса на асистентите, но след като разбраха, че няма опасност да бъдат лишени от хонорари, мирясаха. Аз също нямах нищо против варианта с тези ентусиасти, защото като погледна списъците с клиентелата, косата ми се изправяше. Те нарастваха стремглаво и се опасявах, че няма никога да се справим със задълженията си. Останах с впечатлението, че всички мъже в този „тъжен“ град или са импотентни или вечно пияни и не правят нищо, което да утеши сърцата на тъгуващите съпруги. Какво да говорим за останалите, които пък изобщо нямат мъже.
Ща, не ща, научих имената на повечето лъскави булки в нашия град. Гледам и не вярвам на очите си: жената на кмета, жената на прокурора, жената на областния управител, жената на началника на полицията, жената на началника на гарнизона, жената на окръжния съдия, жената на директора на телевизията, жената на диригента на операта, жената на ... И т.н. - нямат брой.
Олеле, Боже, ами сега?!
Все пак накрая ми се отвори парашутът.
Получих призовка в окръжния съд да давам обяснения относно статута на фирмата.
„Всъщност, що за фирма е това – звери се срещу мен дежурният съдия – тук пише „Фирма за специални услуги.“ Какво означават тези специални услуги?“
„Ами то си е фирма като фирма – отговарям малко притеснено аз. - Осъществяват се своеобразни релаксации и освежаващи процедури. На клиентелата се предоставя възможност за разпускане на мускулатурата и нервната система по нестандартен начин. Това са предимно депресирани жени и се нуждаят от внимание.“
„Не ми стана особено ясно какво означава този нестандартен начин – реагира съдията. - В пресата и интернет се появяват различни отзиви – както хвалебствени, така и крайно резервирани. Било нещо като Кама сутра“.
„ Така е, намират се и недоволни, но присъствието не е задължително“.
„ Публикуват се и отзиви срещу вас самият. Тук една клиентка пише: „секс маниак, който принуждава жените ... и пр.“
„ И това го пише“ – съгласявам се аз, сещайки се за своя собствен компромат срещу самия себе си.
„ Същият източник съобщава, че имате и присъди тъкмо по този повод.“
„ Нищо чудно, след като съм секс-маниак.“
„ Препоръчваме ви да закриете фирмата.“ - изплю камъчето съдията.
„ Ще се възползвам от препоръката.“
Общо взето, това беше разговорът и реших, че е крайно време да се отърва от тези ядове. И, разбира се, веднага внесох заявление в съда, като обявих, че фирмата се закрива по идеологически съображения. И съответно, престанах да плащам данъци.
След това алармирах медиите, фейсбук и всички ангажирани институции за взетите мерки.
Накрая събрах екипа и обявих решението си: „Нареждането на съда е да се закрие фирмата. Така че не се нуждая повече от услугите ви и удрям кепенците. Вземете си заплатите до ден днешен и ви желая успех в бъдещите начинания!“ И си тръгнах.
Асан, Шабан, Айшето и онези другите от Шекермаала реагираха като ожилени. „Олеле, бате, ами сега как ще я караме; ти ни вземаш хляба, бе човек! Ние сме бедни, ние сме гладни, ще се жалваме в Страсбург.“
„Ами жалвайте се, ако щете и пред Арменския поп.“
След което пуснах съобщение в пресата, че фирмата е прекратила дейността си по тези, тези и онези причини и молим клиентите да ни извинят.
Общо взето, това беше всичко, но се оказа, че не е съвсем всичко. Веднага заваляха оплаквания от всички посоки, че има нарушения на споразуменията, че има неспазени договори и т.н. Стигна се и до демонстрации.
По улицата пред блока се появи огромна тълпа жени с плакати, които скандираха против мен, че съм някакъв мошеник, антифеминист, фашист, комунист и какво ли не. „Мафия! Мафия! Мафия! - неистово крещяха те. Беше отклонено и движението на автомобили. Направи ми впечатление, че освен жени, в стройните редици на демонстриращите крачеха и известен брой мъже, от които припознах няколко екземпляра, известни сред обществеността със склонността си към еднополови връзки. Впоследствие бях информиран, че асистентите Асан и Шабан понякога работели извънредно и ги обслужвали без мое знание, а сега изведнъж с този акт били нарушени правата им.
Разбира се, не закъсняха и атаки от страна на Хелзинкския комитет, от където нададоха вой, че видите ли, не може току така да бъдат несправедливо третирани „по-различните“ и по принцип, това означава правни нарушения, които трябва да бъдат санкционирани от правосъдието.
Хелзинкския комитет се зае също със защита правата на малцинствата, визирайки Асан, Шабан, Айшето и онези другите, които съм уволнил неправомерно и следователно, нося съдебна отговорност. „Как - значи – е възможно в една правова държава, членка на Евросъюза, да бъде допусната ксенофобия от подобен характер! Че то това си е жив расизъм.“
Много скоро след тези изпълнения председателят на съда отново ме привика и ми зададе странния въпрос:
„ Защо сте закрили фирмата за специални услуги?“
„ Ами нали точно вие ми препоръчахте подобен подход“ - реагирах аз леко вбесен.
„ Не си спомням – измъкна се той съвсем по мегарски, - но във всеки случай е нарушена съдебната процедура. За да се закрие една важна за обществото фирма по какъвто и да било повод, са нужни достатъчно на брой документи с добре аргументирани доводи. Има за попълване поне двадесетина бланки, а тук виждам само едно предизвестие и толкова. Това съвсем не е достатъчно.“
Главата ми пламна, обхвана ме тих бяс и щях още малко да го трясна с папката по тиквата; едва се въздържах. Чудя се дали изобщо има нормален човек, който да не е изпитал някога неистово желание да халоса с нещо тежко седящия отсреща държавен чиновник, когато започнат да го разтакават от гише на гише заради всевъзможни щуротии и бумаги – повечето ненужни.
„ Щом не е спазена процедурата – възразих аз – ще направя необходимото, за да я спазя; доставете ми само необходимите формуляри. Но решението си остава в сила и е съобразено с вашето лично виждане. Фирмата се закрива.“
„ Не се измъквайте с личното ми виждане! Не можете току така да закриете една реномирана и важна за икономиката фирма по толкова незначителни причини – сряза ме съдията. - Това ще събуди недоволство сред обществеността. Също така има много загрижени личности от ръководството на държавата, които поставят въпроса ребром в парламента и настояват за специален закон. Дори Хелзинкският комитет реагира подобаващо. В края на краищата съществуват и морални критерии.“
„ Но коя е тая общественост, кои са тези недоволни?“ - тъпея аз и хич не мога да повярвам на ушите си.
„ Много са. И са сплотени срещу вас като единен обществен юмрук: Различни защитници на малцинствата, защитници на еднополовите връзки, защитници на многополовите връзки, защитници на безполовите връзки, защитници на свободната любов, защитници на семейното огнище, съпрузи и съпруги, женени и разведени, млади и стари, самотни жени и мъже. Свободни и обвързани. Но най-вече различни феминистки организации. Собствената ми съпруга също членува в една от тях.“
„ Аха! Аха! Аха!..