автор: ma_gi

„Всичко има своя край.
Единствено нощта завършва с разсъмване.”

Да е нощ!
Че след нея ще съмне.
И ще стане светът по-добър.
Ти – едва ли,
но най-после ще тръгна –
не умея да ходя насън.

То е път като път –
просто трябва вървене.
А сме спрели наникъде с теб.
Уж ми беше криле
и уж беше летене,
а защо съм в обувки от лед?

Не че мрънкам сега
за кристални пантофки –
те не стават за дълъг вървеж –
ала ти обеща,
обеща да е топло.
И аз тръгнах след тебе.
Пеш.

Не че стъпвам сега
чак с нозе разранени,
но си мислех, че стигнах при теб.
А след толкова дълго
и сложно вървене,
отново –
единствено лед.

Дълъг път,
а пък той изморява.
Нека падне отново нощта!
Само тя май не се предава.
Уморих се.
Ще си вървя.