автор: erka

...Неделята е шум унесен в дрямка
до тлееща във дъното камина -
кълбо от време свито като котка
на топло в своите инстинкти.
Неделята не бърза и не чака -
студът е гост приседнал зад прозореца
и ще отпие от кафето й навярно,
когато кипне слънцето по обед,
а тя по навик просто ще забрави,
че трябва да нахрани суетата му,
но ще добави още бучка захар
в желанието му да я ухажва
и после шумно ще прелиства дните,
които в нея няма да се случат,
а в полунощ разсеяно ще си налее вино
и беззащитна... ще се влюби в Утре...