автор: pc_indi

Безмилостно красива. И сурова.
Рисува с остри пръсти по стъклата.
В дъха й секват зъзнещи огньове
и падат сенките им зад вратата.
Кристални накити под пищен хермелин,
коси събрани с диамантени игли,
сребрист и лек, дискретен грим
над подчиняващи и дръзващи очи.
И сякаш, гаснещо по нея от любов,
небето респектирано мълчи-
покрило е лицето си с олово,
свалило й е всичките звезди...
Но облече ли слънчевата риза,
която пази уж за Пролетта,
сърцето й студено ще прониже,
тя ще оттегли своята войска...
Препила с тази дрога- Самотата,
ще падне мека в бялата постеля
и скитащ вятър дълго ще размята
в дърветата разкъсани дантели...
Летят придворни бели пеперуди
край нейния кортеж. Вали,
а тя върви, засява ледни еделвайси
непринудено
и скърцат под краката й звезди...