 |  От себе си реже
и те слепва –
разкъсан гамен по душа,
на чисто захвърлил
телесната рамка –
кутия от „Златна есен“
за пролетните сетива.
В ръцете си,
с два кремъчни камъка
подава искра –
да палиш или да изгаряш,
избираш сам.
Вестници не чете –
мачка и къса –
кръвта по твоята скула
попива я с късче.
Пречупва равния ритъм
и стъпва на пусто от скука.
…
Навява леден мъжки рефрен
от кавал на празна бутилка –
по Заколение чудо не чака.
С пресъхнала четка
надеждата рисува десен,
напомнящ Брайлово писмо –
бяло, на корави петна
за бъдещите дни на заслепените
и незащитените,
потрепващи на твърдото легло
от хлопащата се врата
на запустялата къща.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Добродушният циник" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Добродушният циник
от mariq-desislava на 29.11.2016 @ 16:52:59
(Профил | Изпрати бележка) | Аха, ще затвориш душата си в шепи и навярно сред нас ще живееш,
стоплян само от своята пепел.:) |
Re: Добродушният циник
от daro на 30.11.2016 @ 08:20:52
(Профил | Изпрати бележка) | ооо, сестро, никак ме няма в алхимията...
нито съм в съхранението на огнището, зарит в пепелта,
а още по-малко съм в онзи цинизъм, когато напролет житото свърши,
аз да се "изцепя":
като няма хляб, яжте Странджанско дядо :)
нали знаеш, че съм син на водата - разливам се и се изпарявам на различни места ;)
... но винаги съм се възхищавал на една моя приятелка(умерен циник с огромно сърце), която е университетски преподавател и често "сритва" студентите си за повече учене и любознание... които след време ѝ благодарят за инициирането на първата им крачка в призванието да са учители :)
светлина в дома ти
...(.) |
]
Re: Добродушният циник
от libra на 01.12.2016 @ 11:26:13
(Профил | Изпрати бележка) | знаеш ли, направеното добро не винаги е за добро, но това го разбираш, когато израстеш достатъчно, за да го разбереш :)
поздрав :) |
Re: Добродушният циник
от daro на 01.12.2016 @ 12:49:23
(Профил | Изпрати бележка) | добра среща, Ил! :)
с това " направеното добро не винаги е за добро", до голяма степен съм съгласен, но само от гледна точка на личната ни способност за измерване - индивидуалната ни ролетка, теглилка, везна ;)
... тогава "направеното добро" е с его обосновка, което предполага непълнота, ограниченост (може и с корист)... и е съвсем логично то да не се възприеме като такова - като универсалност
...информацията - "едната ръка да не знае, какво върши другата" - още не е преминала пътя от обучението до познанието, от разума до вътрешното знание(мъдрост, а не опитност и сръчност), т.е. докато стискаме акта за извършено добро в другата ръка, то тя все още продължа да очаква овъзмездяване, поощрение, награда и т.н.
в подобни случай, не е винаги за добро - а истината е, че никога не е за добро, защото в същността си то е само наподобяване, имитация на универсалното "добро" - не е вътрешен живот, не превърнато в насъщен хляб
... а с тази част от коментара ти - "но това го разбираш, когато израстеш достатъчно, за да го разбереш" - приемам какво ми казваш, но не мога да се съглася, защото ми е далечна самоувереността на личните ни достижения...
защото учител ми е вечността :)
...
"Светът, така самоуверен
във младостта на горното течение,
в нетрайността си още близка с извора,
дълбоко вярва в неподвижното
до първия си водопад."
... и накрая да завърша налегналата ме бъбривост ;)
направеното добро е винаги за добро... щом то Е :)
осветени дни!
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 542
ХуЛитери: 5
Всичко: 547
Онлайн сега:
