автор: Breeze

Някога във предишни животи
съм била твоя жена
и сме тичали боси
по прясно окосена трева.
Някога в предишни животи
ти си бил моят мъж
и си носил на гръб брашното
да омеся хляба от ръж.
Някога в предишни животи
до огнището, там в пещерата,
върху мечешка кожа
сме се любили страстно.
Някога в предишни животи
съм везала ризите,
с които си бил на война,
да се бориш със Злото,
да говориш за Светлина,
но си се връщал, разрошил перчем,
при своята скрита от света жена.
Някога във предишни животи
сме препълвали този свят с любов...
Затова сега те познах.
И ръката подадох.
Коленичих пред теб...
Ти, загледан в друга
сам себе си не разпозна
А „Щастието е жена“ -
нали така мой бедни,
бедний
Заратустра?!?