автор: LeoBedrosian

Млад драматург влиза в бара на националния театър.
Не са му взели пиесата и той е сам, болен и гладен. Запознава се със стар пияница, който твърди, че продава пиеси на дребно. Младият драматург е отчаян и му дава пиесата си срещу една вечеря.

Търговецът е продал пиесата на театъра. Известен режисьор я е харесал и иска да напише още три такива. Старецът се е изчерпал и няма никакви идеи. Търси младия писател и го открива много болен и слаб в окаяния му дом. Търговецът решава да се възползва от положението му. Нахранва го и полага грижи за него. Лъже го, че не е продал пиесата му и им трябват пари за лечението му. Заблуждава го, че малък и неизвестен театър търси нови сюжети и идеи срещу съвсем скромно заплащане. Писателят трябва да пише, инак са обречени на гладна смърт. И той пише.

Подтикван от треската на болестта си драматургът написва своята гениална пиеса за човека от Каналите на Лондон. Старецът я продава на театъра срещу процент от печалбата. Пиесата жъне небивал успех.

Болестта на драматурга се влошава и повлиява на емоциите и психиката му. Една вечер той излиза и попада случайно на своята пиеса в театъра. Следва сцена на умопомрачение при която той, повлиян от силните емоции изпада в несвяст на стола си. Млада актриса с незначителна роля го вижда и го прибира в скромния си дом. Той лежи три дена между живота и смъртта и когато идва на себе си е забравил кой е и какво прави в тоя дом. Влюбва се в младото и безкористно момиче, но двамата едва преживяват със скромните ѝ доходи от театъра.

Една вечер отива на премиера на новата ѝ постановка. Старият мошеник вече е станал главен сценарист на големия театър и жъне успехи, като смесва пиесите му или откровено ги плагиатства. Нашият драматург разбира, че основната идея на пиесата е негова и я прекъсва скандално. Паметта му се възвръща. Излиза на сцената и довършва финалния монолог на главния герой. Отначало публиката е недоволна, но постепенно се въвлича в действието и остава до края, след който следват бурни аплодисменти. Когато директорът на театъра разбира, че пиесата е негова уволнява стария мошеник. На негово място назначава талантливия драматург. Също така харесва играта на актрисата, която междувременно му е станала жена.

Така новият главен сценарист написва още много талантливи пиеси, като във всичките главната женска роля играе жена му.

Двамата жънат големи успехи и живеят щастливо.