Дъждеца събра ни
случайно под стряха,
случайно погледна,
понечих да кажа…
Най-сухото място
сторих на паважа.
Защо ме погледна,
защо ли не казах,
че искам да вали
така до припадък?
…
Нещеш ли дъждеца
поспря, без да каже.
Ти пак ме погледна,
аз пак щях да кажа…
но вече е късно
ти тръгна,
останах
мига да запазя,
мига до припадък.