автор: somebody

Утихва лятото ми,
жар в мен се надига,
уж есен е, а не усещам хлад.
Във вените ми ври кръвта,
плътта изригва,
какъв е този луд, сетивен глад.
Стремеж към рамото ти,
към очите сини,
към пръстите,
към дланите в нощта.
Как да мълча,
кажи любими, говори ми.
Кажи ми как да усмиря страстта.
Аз идвам. Не, не идвам,
тичам, бързам бистра.
Не мисля, няма как да удържа
копнежа си към теб,
преливам буйна, чиста.
Изчезнал разум,
в пулс тупти света.