автор: bebvragalowski

Изглежда сме чета голяма
с дечица по три на ръце.
Косите са бели, но люби ни мама
с огромно туптящо сърце.

От сутрин до вечер се трудим
с едничката мисъл за тях,
да можем докрай да събудим,
надежда родена без страх.

За стари момчета е време,
за каша и куп пелени.
Стерилно е младото семе,
разбраха го всички жени.

Наоколо бродят мъжаги
с изписани вежди и гел …
Разнасят ръждясали шпаги,
пред фейса лишени от цел.

Какво да си мислят жените
с излъгани детски мечти?
Те в нас се оглеждат, горките,
а гълъб до кос не лети!!!

Децата ми търсят опора
и бъдеще, топли ръце.
Скроен съм от жар, и умора –
бродяга с добряшко лице!

Баща съм, а скоро и дядо,
живота ме бута напред …
Овчар съм на шарено стадо,
имам свирка, гега и … джет!

Изглежда сме чета голяма,
войводи с джедайски колан.
Косите са бели, връщане няма,
а Бог ни посреща по план!!!