Опитвам да те проумея,
мъничка моя…
Семейството ли? –
отместихме го настрани.
Изпи сърцето ми небето.
И затова те моля –
разпъвай ме
единствено с очи!
Вървя, уж след детските ти мечти,
а по своето дъно ходя,
между раците с остри клещи.
Едничка тежест остана,
преди да я срежат…
и в твоите слънчеви дни
да полети бялата песен
на Джонатан Чайката.