Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 832
ХуЛитери: 4
Всичко: 836

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: pastirka
:: AGRESIVE

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТежкият възторг да бъдеш жив
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

Като жреци са полегнали
дърветата с есенни тела,
а тебеширеният Бог от асфалта
смига ласкаво, приел формата
на нащърбено слънце.
Небето все така си ругае пияно
и отрязва крилете на всеки,
дръзнал да го опитоми.
Аз съм си най-верният всъдеход -
и да пребродя всички прашни галактики,
пак ще си остана ръждясала звезда,
старателно прикрила бокала древен
на единствения страх човешки,
че няма да ни има и отвъд.
Жертвеният танц на живота
е безкрайна репетиция,
защото няма нищо,
нищичко оттатък,
освен една стиска
любов за из път.


Публикувано от Administrator на 27.08.2016 @ 15:05:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 11:15:00 часа

добави твой текст
"Тежкият възторг да бъдеш жив" | Вход | 16 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от Hulia на 28.08.2016 @ 13:41:50
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Тази стиска Любов за из път е предостатъчна, нали, Дес...


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 28.08.2016 @ 15:31:29
(Профил | Изпрати бележка)
Някъде четох, че човекът не се стреми към чужда природа, а иска да бъде съвършен в своята. Аз мисля, че само чрез любовта можем да погъделичкаме съвършенството по бурните петички и то за миг-два.:)))

]


RE: Тежкият възторг да бъдеш жив
от roza1 на 28.08.2016 @ 15:59:54
(Профил | Изпрати бележка)
Кой би дръзнал да опитоми небе!?

Липсваше ми М.Д.


RE: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 28.08.2016 @ 16:05:35
(Профил | Изпрати бележка)
Аз се наемам, колко му е - едно небе няма как да ми се опъне на ината, шегувам се.:) С липсата обаче ми изчегърта сърцето от мястото му - и ти ми липсваше.{}

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от ganima60 на 28.08.2016 @ 18:20:35
(Профил | Изпрати бележка)
Знае ли някой какво има в края на пътя?Спокойствие,тишина,вечност,среща след дълга раздяла?
Сред прашните галктики може би има друг живот?

Здравей,marig-desislava!


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 28.08.2016 @ 19:11:04
(Профил | Изпрати бележка)
То май именно, защото не знаем е толкова вълнуващо и разбърничкващо въображението.:) Ако дори подозирахме за позиционирането ни другаде - щеше да е досадна рутина, предполагам. Облакът на незнанието е за предпочитане.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от tearfly на 28.08.2016 @ 10:08:18
(Профил | Изпрати бележка)
Аз съм "за" небето, което не иска да го опитомяват. Според мен и там е като тук - трупаме знания и си носим куфарите. Заглавието ти ми въздейства като едно друго заглавие "Непосилната лекота на битието" на Кундера. И щом има една стиска любов, това пътуване си заслужава. Дотогава ще репетираме и танцуваме всички причудливости на живота и ще пишем за тях. И "отвъд" ми звучи пеперудено, когато ти го казваш.


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 28.08.2016 @ 13:45:54
(Профил | Изпрати бележка)
Този непосилник Кундера ми причини неизпитвано удоволствие, докато го четох.:) Още помня неговото виждане за метафорите: "Метафорите са опасни. Любовта започва с метафора. Иначе казано, любовта започва тогава, когато жената се впише с първата своя дума в поетичната ни памет."
Все ми се струва, че истинският живот (в чисто човешки план) е Там, а не Тук - пребиваването ни в това земно пространство е единствено подготовка за нещо по-голямо.

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от Kanegan на 27.08.2016 @ 17:44:33
(Профил | Изпрати бележка)
Тук възторга ни е тежък като кръст...Все ни тежи да се посветим на Любовта от Вечността, на Истината от Древността...Много те измъчват такива екзистенциални въпроси за отвъд-хм, какво да ни е страх?Всеки си носи торбата с Любов, Мъдрост и Истина, която е трупал като нектар в душата си тук на земята!Не е от значение какъв си бил, какво си правил, само какво си сбрал като опитност.Харесва ми откровението ти- ...единствен страх, човешки .Жертвен танц на живота-на егото ни. И финала е- стиска любов!Мъничко, с две думи всичко казва- проникновение!БлагоДаря mariq-desislava !!!


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 28.08.2016 @ 09:40:41
(Профил | Изпрати бележка)
Често се чувствам като хлътнатинка между две вълни на огъналата се под тежестта ни Земя, но това усещане вероятно е общовалидно.:) Или просто прекомерно обобщавам и излишно драматизирам.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от rady на 27.08.2016 @ 22:52:25
(Профил | Изпрати бележка)
Не се страхувай, репетирай, репетирай! Ще бъдеш виртуозна в жертвения танц! Току виж те харесал животът и ти подсказва отговора на онзи въпрос. Тази последна стиска любов е сигурна!


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 28.08.2016 @ 09:44:33
(Профил | Изпрати бележка)
Тя много апокалиптична се получи тази репетиция за сетния залез, ама нейсе.:) Обаче за виртуозността няма да се разберем - изначално нямам никакъв усет за ритъм.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от elsion (negesta@gmail.com) на 29.08.2016 @ 10:40:55
(Профил | Изпрати бележка)
(Черногледство ли долавям ? :)

под смазващата тежест на невъзможностите
по хоризонта на събитията
смъквам едната си ръкавица
(свръхплътни са доспехите на отчаянието)
да ти помахам искам,
да ме вземеш ... може ли
на автостоп ?
(може ли, може ли, може ли? ;)


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 29.08.2016 @ 14:42:53
(Профил | Изпрати бележка)
Их, как ме надуши през девет черноти в десета, обаче твърдо си отстоявам правото на мрачовни периоди от време на време.:))) Признай си, че си галактическият стопаджия под прикритие и си носиш задължително хавлия, аз така или иначе си живуркам насред хиперкосмическата магистрала.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от Bockpece на 29.08.2016 @ 11:01:01
(Профил | Изпрати бележка)
Като жреци са полегнали
дърветата с есенни тела,
а тебеширеният Бог от асфалта
смига ласкаво, приел формата
на нащърбено слънце.
Небето все така си ругае пияно
и отрязва крилете на всеки,
дръзнал да го опитоми.
Жертвеният танц на живота
е безкрайна репетиция,
защото няма нищо,
нищичко оттатък,
освен една стиска
любов за из път.

това, мери-дес, за мен е перфектният текст, другото е може би начало на ново стихотворение :))

знаеш, че те харесвам, нали :))


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 29.08.2016 @ 15:11:20
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги ей тонинко не ми достига да го оперфектя, който и да било текст, че като блъвна тонища думи, та няма спиране, но пък, за сметка на това, имам споделена любов.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.08.2016 @ 13:53:11
(Профил | Изпрати бележка)
Докато танцуващ в тактове
от никой до сега нечувани,
но странни и неравноделни,
вземи и с поглед избродирай
по кожата ми апокрифна карта -
без път за връщане обратно,
без легенди и ненужни обяснения,
защото синклиналите на сърцето ми
са в тъмнорозови нюанси,
от кръвта на общата ни любов -
острооката, безмилостна хищница
И знай, че винаги ще те последвам...


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 29.08.2016 @ 18:30:25
(Профил | Изпрати бележка)
Дезертирам в шумака.
Отдалече съзирам лека долина.
Този ден е като прилив на светлина.
Във вените и в листата му тече кръвта,
която го оживява и отдалечава случайните прашки.
Куполът му е толкова бистър,
че се счупва стомната в съседната вила
и преждевременно се пукат наровете върху алеята.
Всяко тяхно зърно е и един миг,
който пада в сластния кладенец.
Вземи думата ми.
Дай ръката си.
Съзерцавам.
Една камбана се разтапя пред мен.
Аз - човка.
Ти - една цяла нощ с тръпки
и фосфоресциращи медузи.


Ако не си чел "Пипалото на Алтамира", сега му е времето.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.08.2016 @ 00:13:37
(Профил | Изпрати бележка)
Няма лошо в съмненията и репетициите, ако си се докоснал до стиската любов. С този финал целият текст светва и всичко изписано преди това избледнява, защото точно в това е смисълът. Открила си пътя към познанието, Дес. Ръждясала казваш. Не вярвам :))))))))))) Истинският благороден метал не ръждясва.


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 30.08.2016 @ 08:24:29
(Профил | Изпрати бележка)
От обикновено тенеке съм аз, затова честичко трябва да ме смазват - в пряк и преносен смисъл.:) Неслучайно любимият ми герой като малка беше Тенекиеният човек от "Вълшебникът от Оз". Любовта ме прави изпечен оптимист и изтиква мракчето другаде, в неизвестни коловози. Струва си да се живее само и единствено за любовта - независимо от какъв вид.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 01.09.2016 @ 00:43:34
(Профил | Изпрати бележка)
А на мен летящата в къщата Дороти. Разбира се симпатизипам на цялата дружина край нея и още помня как въображението ми ме отнасяше в изумрудения град. От дете харесвам този цвят :))))))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 01.09.2016 @ 10:27:32
(Профил | Изпрати бележка)
Не си те и представям друга, освен хвърчаща.:))) Не смей да се разхождаш по земята и да си криеш в джоба рогата - това изобщо не можеш да се сетиш откъде е.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 01.09.2016 @ 22:12:04
(Профил | Изпрати бележка)
:)))))))))))) и даже ината :))))))))))) не си блъскам главата в стената. Да си дам ли бележника :)))))))))))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 02.09.2016 @ 08:44:50
(Профил | Изпрати бележка)
Отличничка, теб човек не може да те хване на къси вълни, поправителните се отлагат за неопределено време.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 31.08.2016 @ 19:43:49
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, какъвто танца, такова и отвъд...
Сърдечни поздрави, Дес!!!


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 31.08.2016 @ 21:28:43
(Профил | Изпрати бележка)
Кой знае, може и да сме опитни зайци с програмиран живот и смърт.{}

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от libra на 01.09.2016 @ 20:50:58
(Профил | Изпрати бележка)
аз си харесах това:

и да пребродя всички прашни галактики,
пак ще си остана ръждясала звезда,
старателно прикрила бокала древен
на единствения страх човешки,
че няма да ни има и отвъд.
Жертвеният танц на живота
е безкрайна репетиция,
защото няма нищо,
нищичко оттатък,
освен една стиска
любов за из път.

:)


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 01.09.2016 @ 21:21:16
(Профил | Изпрати бележка)
Че то кажи-речи цялото, бе, Либре, мое ненагледно.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от libra на 01.09.2016 @ 21:33:49
(Профил | Изпрати бележка)
ми не е баш цялото, половината е, втората половина, а ей това е първата, което си е като отделен стих, абе като два отделни стиха са, ама на мен този за ръждясалата звезда ми харесва повече :) нали съм читател, чета си го, както си искам :) сори :)

Като жреци са полегнали
дърветата с есенни тела,
а тебеширеният Бог от асфалта
смига ласкаво, приел формата
на нащърбено слънце.
Небето все така си ругае пияно
и отрязва крилете на всеки,
дръзнал да го опитоми.
Аз съм си най-верният всъдеход -

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 01.09.2016 @ 21:50:34
(Профил | Изпрати бележка)
Като не ми работи словесната спирачка и 2 в 1 се получава.:) Читателят винаги е прав, дори и да чете на челна стойка.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от libra на 01.09.2016 @ 22:00:01
(Профил | Изпрати бележка)
ааа челна стойка, читателят е седнал и ти се усмихва в момента :)) защото ти се радва, че пишеш :)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 01.09.2016 @ 22:06:28
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък на теб се радвам, защото те обичам - мятам ти една торба гушки и мляски - старите сайтови традиции трябва да се спазват.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от daro на 02.09.2016 @ 15:36:30
(Профил | Изпрати бележка)
спомних си, че преди стисках в джоба си едно камъче за из път

... след това станах дневен безджобник - скакалец по асфалтови звезди

... преминах и през нощния скиталец, с лодка на безкрая

... сега стоя намясто в откровеността и отброявам дните -

миг от календар без дати ли съм...

или не съм

...ей така възторжено и ти ми звучиш, звездна моя сестро -

жива да си ми :)

...(.)


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 03.09.2016 @ 16:36:24
(Профил | Изпрати бележка)

Виждаш ли - при теб е разнообразно, пък аз отколе си мъкна само едно голо сърце.:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от daro на 05.09.2016 @ 12:56:30
(Профил | Изпрати бележка)
"голо", разбира се - ти да не искаш дрипаво, или тафтяно, или бронирано...

аман от имитации :)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 07.09.2016 @ 17:05:15
(Профил | Изпрати бележка)
Оригиналдъ съм, бе, на чист жаргонски език, не ми ли личи?:)))

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от sia на 02.09.2016 @ 20:07:11
(Профил | Изпрати бележка)
Теб ще те има отвъд, Деси, ще те има :)
И любов ще има.
Прегръщам те.


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 02.09.2016 @ 20:34:51
(Профил | Изпрати бележка)
Не забравяй да ми го припомниш, като си чукнем среща там.{}

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от Sabin (velichko_enev@abv.bg) на 04.09.2016 @ 07:54:14
(Профил | Изпрати бележка)
И като изстрадал клошар , стискам здраво душата си ,измъкната от контейнера на живота и и я върщам на мястото и .При звездите уплашени от смелостта ми.


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 04.09.2016 @ 11:39:19
(Профил | Изпрати бележка)
Безбройните твои души се топят и угасват в черупки от дим, а сърцата ти
тупкат в гнезденца на сови.:)

]


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от ANG на 09.09.2016 @ 12:51:16
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
има


Re: Тежкият възторг да бъдеш жив
от mariq-desislava на 09.09.2016 @ 16:42:01
(Профил | Изпрати бележка)
Първо трябва да подготвя душата си за скок в слънчевия извор, за да ти повярва.:)

]