автор: Kanegan

Когато августовски хлад
във нощите маслинови повее
и песен на щуреца благ
със тишината пак се слее.

Усещам лятото си тръгва пак
след нощните вселенски звездопади
дърветата се крият в мрак
облъчени от портокалени неони.

Над покриви на спящи блокове
луната пусти улици огрява
и времето на малки скокове
нощта безмилостно изрязва

И утро бавно се разпуква
небето облачно сияе
слънцето на хоризонта се окъпва
светът събудено мечтае.