автор: wingless

Тихо - като котешка следа,
щом приглади морската си риза
в каменните скули на брега,
вятърът над плажовете слиза.

Преоблечен като детски смях
бързащ тишината да надтича,
по сребриста нишка лунен прах
зад която лятото наднича.

През морето – синьо стъкълце
в сънища които оживяват
и развързва с пясъчни ръце
сенките готови да отплават.

А когато залез и вода
се прегърнат – нежно ще завие
слънцето със някоя вълна.
После в тъмнината ще го скрие.