автор: osi4kata

на сестра ми

В един следобед мама ни прости
и тръгна по небето път да прави
за нас, да ни е лесно да летим,
когато битието ни забрави.
Недей да плачеш, мама е любов.
Любов току-така не се затрива.
Навярно ако има нейде бог -
би потвърдил, че майка ни е жива.

Р.Симова, 2016