автор: Albatros

... от дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба,
и гледам все да съм добър
със хора, птици и тревички,
и в моя тих словесен кър
да стигне зрънцето за всички,
дете да милна – и Жена
да ми рече: – Здравей, поете! –
да бъде мир и Светлина,
по-чиста от роса на цвете,
да купя четвърт кашкавал
на просяка с часовник „Rolex”,
а аз – на припече заспал,
да засънувам нова пролет,
под месеца ми син и жълт,
над простичката ми мансарда,
додето вия като вълк,
да мислите, че пее барда! –
че мила суета сует
е да съм кротък Фейсбук-пудел,
о, бях ли някога Поет,
или напразно съм се трудил? –
все тъй ще питам – адски тъп,
и ще отказвам да приема –
аз всеки ден на своя гръб
изнасях своята поема,
и римите ми – все таквиз –
по-прости бяха и от боба,
дори китайският ориз
пред тях би се обърнал в гроба,
и мама снощи каза – Да!
Това от теб очаквах, сине...

Когато в края на града
един Поет край вас премине.