автор: hristam

По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.

На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа
и бавно в утрото потича.
Топи се дълго в меден шепот:
Не ме забравяй.
Запомни ме.
И ако можеш,
ме обичай...