автор: liulina

Високо е, сякаш в зеницата на птица,
достигнала предела на летене,
от там не виждам земната искрица,
която да ме върне на колене …
Попаднал в безтегловна свобода,
летял съм толкова високо,
не дърпай приковаващите тетива,
в тялото, към земната посока …
Защо да бъда тук, където си и ти,
където галиш бездиханните коси,
аз гледам те от горе без очи,
ти моя поглед като талисман носи …
Обичаш ме, но в миг животът си отива,
забрави за мен, бъди ти другиму любима,
не пий и ден, от напитката горчива,
мен винаги над тебе ще ме има!