автор: ufff

„Мила ваканция, пазя те, имам те в спомени“ (Петя Дубарова)

Изоставен отдавна, с петна от мухи,
без стъкла, без тезгях и без маси дори,
тъне в прах, тъне в паяци, тъне в забрава.
          Но вратата е цяла.
Със залостена брава.
Споменът ми присяда на остатък от прага,
идва мъртвото куче и в краката ми ляга,
после бавни кокошки и бързи кози
преминават наяве, но сънувам, уви!
Плахо баба ми влиза в магазина - за олио:
- Две бутилки, последните – казва ѝ Кольо, -
днес получихме тел за яйца и маслини,
и ориз, и пешкири – ето там са, от сините.
Взема лукчета баба – за деца и за гости,
пък поема обратно портите да отлости,
че се връщат овцете, трябва да ги прибира.
Тръгва тя – идва свако** за захар и бира,
носи празни шишета в платнена торба,
вижда ме, смигва ми, без да чака молба
ми купува кутия “Лимонови резенки“;
аз я грабвам, отварям, умилквам се глезенко.
Идват други деца, самочерпят се всички;
в ужас гледам ръце, носове и главички,
от които не мога да опазя кутията,
но тогава пристига - не щеш ли - комшията,
смее се и след малко нови резенки носи.
Нервен мъж ни нахоква, че бòя си просим,
бръмнала му главата от смях и крещене:
„бива, бива, ама… дяволът да ви вземе!“.
Бързо беж! И нанякъде хуквам с децата:
може би към реката, може би към лозята…,

изведнъж се оказвам сама в хоремага;
няма никого, нищо. Само мухъл и влага.
…
Доигра ми се „дама“ с Ели, Роси и Миката,
докато дядо вътре си допива мастиката;
пак да идем за джанки на крайселския път
и… лимонови (от ОНЕЗИ)
          резенки ми се ядат.

____________________________________
* хоремаг -абревиатура от хотел-ресторант-магазин
** свако - той мрази да го наричат така, държи на калеко