автор: veronikas

Съзнавам, Бог е подредил
това, което днес ще ми се случи.
И ме е страх, че този ден се буди мил.
Аз вече знам, че може и да плаче.
И не за мен, за него ми е жал.
Денят ме е сънувал твърде дълго.
Увива се във топлия ми шал,
да не настине мъчното му гърло.
Аз знам, че всяка сянка на тъга
живее на едно и също място.
И само, ако имам смелостта
ще мога с погледа си да я местя.
Аз знам, че има толкова неща,
които ще си тръгнат неразбрани.
Че Бог и тази нощ е много сам
и път за следващия ден чертае.
Така, един единствен миг
за нещо свое ще се размечтае.
И аз, защото вече знам,
ще му оставя празен лист.

И време...