автор: veronikas

Представи си небето
да слиза до теб.
Дъждовете му как са притихнали в облака…
Как изтриваш тъгата небесна с ръка.
И изправяш очи срещу слънцето...
Представи си, че утре
денят ще е друг.
Светлината му как се съблича на покрива.
И жужи до ухото на утринен цвят.
И се къпе с вода от росата по клоните.
Представи си, че всички
се смеят навън.
А животът невинно им сменя посоките.
Любовта как пресича през целия май
и се сгушва във теб, сякаш ти си я сбъднала.